ИНТЕРВЮТА С БЪЛГАРИ ОТ МАКЕДОНИЯ

Петър Колев: Европодкрепа за Македония, само срещу признаване на българите там!

2011-03-19T21:43:00.002+02:00

Петър Колев: Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне, а направиш ли и най-малкото нарушение, ти почернят живота.

Интервю на Круме Андреев
Източник: Биволь

Петър Колев е роден през 1986 г. в Щип. Завършва право в Юридическия факултет на СУ”Св. Кл. Охридски”. Един от основателите на „Македонско Движение "Преображение"”.

- Не те ли е страх да се идентифицираш като българин, много наши връстници и сънародници избягват да го направят?

- Все повече хора в Македония започват да казват открито, че са българи, но пък едва ли съществува човек, който да не се страхува от нещо. Този страх, според мен, не би трябвало да е причина, за да спре да се бори с каквото и да е. А в крайна сметка проблемите на българите в Македония са наши и ако ние се страхуваме да говорим за тях и да се борим да бъдат разрешени, едва ли някой друг ще го направи. По отношение на това, че много хора се страхуват да го кажат открито, има логичен отговор и той е: Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне и в момента, в който направиш и най-малкото нарушение, ти почернят живота.

- Къде и как виждаш професионалната си реализация?

- Прекалено е рано да реша категорично, но за мен България е на първо място. Мисля, че е нужно повече млади българи да изграждат бъдещето си тук. През последните години много млади хора напуснаха родината ни и заедно с редица други причини се стигна до момент, в който да говорим за демографска катастрофа, не ме разбирайте погрешно, не обвинявам хората, които напуснаха България, сигурен съм, че те не са искали това, други са виновниците. Като добавя и че с „триста зора” дойдох тук едва ли бих си тръгнал толкова лесно, стига да имам възможност да остана, разбира се.

- Има ли опасност семейството ти да бъде подложено на репресии поради твоя избор?

- Да ви кажа честно, не ми се иска да повярвам, че такова нещо би било възможно, но не го изключвам. Има редица наши сънародници в Македония, които „плащат висока цена” за българщината си. Но на някои хора им стана ясно, че така нареченият процес на ребългаризация е много силен, и този процес се наблюдава отвън (Европа, България). Даже управниците в Македония смениха и тактиката, за да се опитат да заблудят Европа. Оправдават се, че тази репресия не е поради българското съмосъзнание на конкретния човек, а поради това, че е нарушил закона. И в този момент за най-дребното нарушение, което понякога се наказва с административно наказание, те му отрязват главата, буквално. Но в случая със Спаска Митрова не мина номера, затова гузно и с клепнали ушички й върнаха родителски права върху малката Сузана.

Не мога да не спомена случая на Мирослав Ризински, който продължава да е в затвора. И не само той, репресиите срещо Здравко Здравески и цялото семейство Здравески, осъдения на хиляда евро глоба Драги Каров от Велес, уволнения от работа Миле Йовановски от Прилеп и редица други. За това съм предупредил родителите ми и родните да внимават. Но все пак мисля, че не би се стигнало дотам. В моя роден град Щип е малко по-различно.

- Имал ли си ти конкретно някакви проблеми до този момент?

- Не бих коментирал този въпрос. Каквито и проблеми да съм имал или не, те са мои, лични и мисля, че имам сили и способи да ги решавам.

- Как преценяваш отношението на обикновените хора в Македония към българите и България?

- Веднъж завинаги трябва да се разграничат три неща: македонската държава, народът, който живее там и македонските медии. В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. От създаването им през 1991 г. с парите на Тито, според стария български принцип: „Който плаща, той поръчва музиката”, лесно може да си обясните на чии интереси служат те. Всички знаем за интереса на Сърбия към Македония – да не загуби тази част на Балканите. Затова настройват хората срещу България, опитват се с много пари, поръчкови статии, учебници, книги, вестници да разширяват пропагандата си. Навремето в Македония, като част от Югославия, са дошли военни, сръбска администрация. Съвсем нормално е тези хора да поддържат антибългарска политика. Но истините започват да излизат на бял свят. Вече има една доста голяма част от хората в Македония, които научиха или научават истината и гледат на България като най-големия си приятел. Някои от тях са вече и част от България т.е. са нейни граждани.

- На какво се дължи откровената антибългарска пропаганда на повечето официални медии?

- Преди малко споменах: В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. Сръбският интерес е да се настройват хората срещу България. И бих споменал няколко имена на журналисти: Драган Павлович-Латас, Драган Вучич, и.т.н.какво да очаква човек?

- Кои са най‒големите и кои най‒смешните лъжи, които се тиражират?

- Как Македония била окупирана от българските войски. А най-смешната как съм бил наследник на Александар Македонски, или може би това, че българите били татари.

- Някои хора тук в България смятат, че трябва да преустанови безусловната си подкрепа за европейското членство на Македония и да постави условия?

- В никакъв случай не мисля, че България трябва да подкрепя Македония безусловно по пътя и за ЕС и НАТО. В Македония живеят албанци, сърби, турци, цигани, власи... Почти половината от населението няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите, но не като открито демонстрира желанието да спре пътя на Македония за ЕС и НАТО, а като изтъргува правилно позицията си, ако мога да се изразя така. Ако Македония иска нашата подкрепа, ще я получи, ако се държи към българите, които живеят там по определен начин. По този начин българите в Македония ще разберат, че България не е срещу тях. Това го казвам, защото много българи в Македония мислят, че България пак се опитва да ги изостави, което не е така. Но от друга страна влизането на Македония в ЕС и НАТО е може би и единственият начин да се скъсат връзките с Белград. Така че Македония трябва да е част от ЕС и НАТО, но трябва да изпълни така наречените „критерии от Копенхаген“, определени през декември 1993 г., а именно:

- стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, и уважаване на човешките права;

- функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза;

- способност да поеме задълженията на членството, и по-специално да се придържа към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.

Тези правила не сме ги измислили ние, българите. Те са общи изисквания на ЕС, а ние защото сме пряко заинтересовани от членството на Македония, ще им помагаме да ги изпълни, но и ще наблюдаваме дали и как го прави. Мисля, че това е правилната позиция.

- Сърбоманията ли е един от големите проблеми в Македония?

- Разбира се, че е! И няма как иначе – това е над 100 годишно влияние на Белград. Голяма сума пари, които идват в Македония, по отношение на култура, издаване на книги, развитие на медии и т. н., са от там. Ако погледнем реално, в миналото Македония е била духовно и културно част от България до момента, в който България не се е отказала от това. Тук стои и въпросът за българското гражданство. Българският бизнес е крайно време да влезе в Македония. Но за съжаление всички знаем как стоят нещата сега. Но най-важното е, че сърбоманията може да се преодолее.

- Какво искаш да кажеш на читателите на вестник „Вардъръ” в Македония и на тези в България?

- Аз не ги разглеждам като нещо отделно и различно. На българите, без значение къде живеят, бих им казал, че е крайно време да си вземем нещата в собствени ръце и да започнем да си решаваме проблемите.

Виктор Канзуров: Божидар Димитров предаде Македония

2010-03-28T21:25:00.002+02:00

Журналистът Виктор Канзуров е от Македония, но цял живот живее със съзнанието, че е българин. Заради убежденията си той е уволнен от работа. Потърсил помощ в България, Канзуров среща отпор от страна на министър Божидар Димитров. Какъв е казусът, лично засегнатият Виктор разказа пред „Галерия”.

- Защо скачате срещу Божидар Димитров?

- Ще заведа дело срещу министър Божидар Димитров за клевета. На 1 март в очевидно поръчково интервю за агенция „Фокус” той казва, че аз съм „професионален” българин, част от паспортната мафия и се занимавам с посредничество за гражданство. Смята, че имам някаква финансова полза от това, че се декларирам публично като българин.
Тезата на министъра в това интервю беше, че водя хора от Македония в България, за да им уреждам гражданство тук. Истината е обаче, че аз самият нямам български паспорт.

- За какво точно ще съдите Божидар Димитров?

- Искът ще се подаде в България, а г-н Димитров ще бъде съден за клевета. Искам материално и морално да бъда реабилитиран. Още преговаряме с адвокати каква да е сумата на иска. Но желая и българското правителство да се извини, защото това са много крайни и тежки думи, а Божидар Димитров ги е казал като официално лице.
Не бива да се забравя и друго. Министър-председателят Бойко Борисов казва, че гафът на Димитров за обезщетенията в Турция е последният жълт картон за него. Но ето и поредния гаф, с който обвинява един човек, че има връзка с посредничество за придобиване на гражданство. Не знам дори как изглежда процедурата за това. Аз не мога сам да се боря срещу такива ченгесарски номера. Димитров и още няколко души имат монопол из българските медии и винаги, когато стане въпрос за Македония, се създава едно фалшиво мнение, че те защитават българщината там, което не е вярно.
- Вие кандидатствали ли сте за българско гражданство?

- Да, но никога не съм се занимавал с посредничество. Аз съм македонски гражданин с българско съзнание, но нямам представа как мога да посреднича. Работя като журналист. Това обвинение на Божидар Димитров дойде след моя реч при откриването на паметника на Иван Михайлов във Велес, когато отправих критики към него. Казах, че той не помага с нищо за каузата на македонските българи, че преди да стане министър, обещаваше, че ще бъде с нас. Имаше идея да излиза едно списание в Македония, което да воюва срещу историческите фалшификации, които се правят там.

- Вие искате ли да получите българско гражданство?

- Чакам одобрение от май 2007 година. Мисля, че това забавяне се дължи точно на факта, че в българската администрация са сложени хора, които трябва да получават своите рушвети, а посредниците сигурно печелят от лица с криминално минало, които искат гражданство.

- Къде работите в момента?

- Сега съм без работа. От няколко години се опитвам да издам това списание, но досега от българска страна нито от официални, нито от частни лица няма никаква подкрепа. Когато става дума за финансиране, всички млъкват и се крият.
- В България обаче има много организации, които публично подкрепят идеята за подкрепа на българите в Македония.

- Тези формации подкрепят идеята само по пиар начин. Чрез нея те искат единствено да привличат гласоподаватели. Ето, аз давам идея за това списание, което да се подкрепи от тях: издаване, разпространение, промоция, техника.

- А как плащате на адвокати?

- Нямам никаква възможност за това. Не ме е срам, че съм работил и като хамалин в Македония. Защото, като самоопределящ се с българско самосъзнание, не мога да си намеря работа там. Заради това бях уволнен и от вестник „Вечер”.
Не само аз и Спаска Митрова сме репресирани. Преди седмица мина погребението на Йове Стояновски, който е един от учредителите на българското сдружение. По фалшиво обвинение беше наказан, че е атакувал някакъв журналист на учредителното събрание, въпреки че имаше достатъчно хора, които го оневиниха. Самият „атакуван” журналист веднъж се явяваше на съдебните процеси с гипсирана лява, веднъж с гипсирана дясна ръка. Йове изкара няколко месеца в затвора и това го вкара в гроба. Много от възрастните хора, които бяха атакувани физически от скопски хулигани по време на отдаването на почит на Мара Бунева през 2007 година, починаха също.
Ще се договоря с моя адвокат да получи процент от обезщетението, когато спечелим делото. Сега съм без пари.

Трябва Божидар Димитров да докаже как така съм мафиот и „професионален” българин. Не е било трудно да провери дали има мой подпис на някое заявление на гражданин от Македония в агенцията.

- Вие познавате ли Божидар Димитров?

- Той е типичен пример на човек, който е готов всичко да направи, дори да се самоунищожи, но да е под светлините на прожекторите. Неговото отношение към хора с българско самосъзнание в Македония е отвратително. Ще пусна една публикация до премиера Борисов със свидетелства на такива хора, които са били в неговия офис, докато е бил директор на НИМ. Тогава той не е позволявал на никого да вземе думата. В 95% от случаите говори само за своите сексуални постижения, че е имал много жени, че е много успешен сред тях. Предлагам той да спре да се занимава с каузата на българите в чужбина, а да пише книги за любовни постижения и тантричен секс. Сигурен съм, че след като е такъв хубавец, вероятно наистина има подобна популярност и му пожелавам дълга кариера като учител по тантричен секс.
Жалкото само е, че в момента няма изявена медийна личност, която да се занимава с проблемите на българските македонци. Трябва да има и финансова помощ за подобни хора.

- В такъв случай няма ли македонската държава да каже, че България се опитва да прокарва културно влияние в една суверенна страна?

- Да, но ние самите сме българи.

- Мнозина обаче не смятат така.

Аз нямам проблем с тези, които се чувстват като етнически македонци. Но ние като българи искаме да запазим своето наследство – от св. Климент до 1944 година. Всички световни историци за този период казват, че ние сме българи.
- Българската държава абдикира от своите отговорности пред чужденците не само в Македония, но и в Цариброд, в Украйна и т.н.

- Има нужда от изпращане на книги, отваряне на библиотеки, български вестници да се продават, да се разпространяват по кабел български програми, различни от „Планета”, да има културен обмен. Това ще прокара и македонско присъствие в България. Нужно е сътрудничество. Трябва да се премахнат хората, които пречат на това.

- Защо според вас те се ангажират с подобна кауза, след като твърдите, че не се интересуват истински от нея?

- За да спечелят публичното одобрение и пред неинформираното общество да се представят като патриоти, защото нямат други начини да блеснат. Те не искат да се появяват нови лица, за да не бъдат изместени. Аз знам за случаи с лица, финансирани, незнайно как, от Божидар Димитров за лечение в София, които в миналото са били доносници от югославските тайни служби. Те са преследвали македонски граждани с българско самосъзнание и са докладвали за тях. Подобен пример за такава репресия у нас е уволнението на журналиста от Щип Петър Колев, водещ на предаването „Облаче, ле бяло” по СКАТ. Той също е с българско самосъзнание. Имахме намерение миналата седмица да гостуваме в програмата му. След моя сблъсък с Божидар Димитров обаче ми беше казано, че този човек не може да бъде атакуван. В крайна сметка и Петър Колев беше уволнен.
Трябва българските граждани да знаят всичко това. За кого в крайна сметка работи Божидар Димитров – “за” или “против” българщината, и какви са мотивите му?
Интервю на Владимир НИКОЛОВ, в. "Галерия"

В. Канзуров: Б. Димитров ще отговаря на съд за клеветите към мен

2010-03-16T09:16:00.002+02:00

За неприсъствието на България в Македония, вината не е в македонската страна, казва за Frognews.bg журналистът, който се чувства оклеветен от министър Б. Димитров и някои медии у нас.

Виктор Канзуров е роден в Скопие. Следва философия в Скопския университет "Св. Кирил и Методий". Работи като журналист във вестниците: "Македонско дело", "Вечер", "Старт", "Нова Македония" и www.tribune.eu.com. Самоопределя се като българин, а това му носи много беди в Македония. Арестуван е няколко пъти с изфабрикувани обвинения.

Интервю на Ана Кочева, frognews.bg

‒ Ти си журналист. Можеш ли да упражняваш професията си свободно и спокойно в Македония?

‒ Не мога да упражнявам професията свободно и спокойно в Македония, но сега се уверявам, че не мога да я упражнявам и в България. В поръчково интервю за една българска агенция бях обвинен от министър Божидар Димитров, че съм "професионален българин", "част от т.нар. паспортна мафия", "посредник (събирал и подавал молбите на хората, които желаят българско гражданство), който никога в живота си не е работил нищо и очевидно от това се е прехранвал". След като клеветническите думи на Божидар Димитров бяха подети от няколко други български медии, нито една от тях до ден днешен не ми е дала възможност да опровергая Божовите научно‒фантастични приказки. Агенцията, където беше публикувано интервюто, не се обърна към мен да ме пита, вярно ли е или не, че съм посредник, и как така съм посредничил за други хора, а съм "забравил" съм за себе си, след като самият аз още нямам български паспорт. Нито доказателства са прибавени към тези обидни думи, нито се уважава журналистическото правило, да се чува и другата страна. Тогава, извинявайте, не мога да говоря за условията за работа в Македония, където наистина е зле (и за професионални и за непрофесионални българи и във всяко друго отношение), когато в България, по-точно в определени български медии, е още по-зле.
Разбира се, министърът ще отговаря на съд за клеветите, а всички посолства на страните от Европейския съюз и НАТО, посолството на ЕС, канцеларията на Европейската Комисия, Хелзингският комитет, омбдусманът, журналистическите организации в България, както и българското външно министерство и министър-председателят Бойко Борисов ще получат писмо, в което ще бъде описан поредния гаф на министър Димитров, заедно с въпросното интервю, като свидетелство за свободата на словото в Република България, или хайде да кажем, в поне една българска медия, и като свидетелство за милиционерското взаимодействие между политиката и журналистиката, което се отразява върху човешкия интегритет на несправедливо атакуваните.
Няма как да не спомена и последното писмо на Държавната агенция за българи в чужбина, подписано от Райна Манджукова. Според писмото, от "професионален българин" и "паспортен мафиот", съм се превърнал в арогантен.
Точно Божидар Димитров и Райна Манджукова бяха арогантни към идеята на македонските българи, за подкрепа за издаване пробългарско списание в Македония. От декември миналата година насам, когато на е-мейл адресите на Димитров и Манджукова, изпратихме готово странирано списание, не получихме нито куртоазен, пък било то и негативен, отговор.
А колкото до това, че сега съм "само" "арогантен", Райна Манджукова като най-компетентна и оглавяваща Държавната агенция за българи в чужбина, признава, че не съм професионален българин и не съм паспортен мафиот и посредник, занимаващ се с български гражданства. Последното съобщение на Държавната агенция за българите в чужбина показва, че Райна Манджукова се противопоставя на Божидар Димитров и не подържа клеветите му, че съм паспортен мафиот. Аз съм безкрайно благодарен на Манджукова за тази подкрепа. Дано не загуби работата си.
Така че, лицемерно е да коментирам трудното си професионално положение в Република Македония и македонисткия шовинизъм в медиите, след като досега нито един човек в нито една медия не ме е защитил от очевидните инсинуации, ако не смятаме форумите и социалните мрежи.
‒ Т.е. ти се самоопределяш като българин, но казваш, че не усещаш опора от страна на българската държава?

‒ Абсолютно никаква.

‒ Нека все пак погледнем към Македония, защото ти заговори за вестник. Възможно ли е там някъде да се купи български вестник? И има ли такава потребност?

‒ Никъде в Македония не е възможно да се купи български вестник. Потребността е голяма, не само за местните българи, а и за всички любопитни македонистки (антибългарски и неантибългарски) ориентирани хора. По такъв начин ще се види колко са близки езиковите норми, колко сме близки по проблемите и постиженията, колко са нужни контактите и логично всеки свободномислещ човек ще си постави въпроса - след като сме толко близки, кои се причините за разделянето.
Обаче за неприсъствието на български вестници на пазара в Македония, вината не е в македонската страна. Ясно е, че няма да има печалба от продажбата на български вестници, особено, ако те се продават под нормалната цена. Но, има ли печалба от продажба на вестници от други страни? Как да се приближим, ако България не иска да инвестира в това?

‒ Преди време беше казвал, че етническите българи в Македония са напълно беззащитни. Сега страната иска да става член на ЕС. Има ли промяна в това отношение с оглед на факта, че еврочленството изисква свободно самоопределение, свобода на медиите и спазване на редица основополагащи демократични принципи?

‒ Една цяла гарнитура възрастни хора навремето направиха кариери и си създадоха материални удобствия на базата на българофобията. Сега техните деца и внуци имат позиции в обществото като наследство на тази антибългарска политика. Чувстващите се като българи в Македония, нито в интелектуален, нито в материален, нито в числен смисъл, могат да преодолеят тази вкоренена обстановка.
Допълнителни проблеми създават и тримата-четирима самопрокламирани адвокати на македонската българщина в Република България, които постоянно с крайните си и ексхибиционистки изказвания още повече дразнят не само македонистките шовинисти, а и македонистките не-шовинисти. Самопровъзгласилите се адвокати на македонската българщина създават кариери и материални удобствия за сметка на страданията на македонските българи и за сметка на неинформираността на българската общественост за реалното състояние на нещата в югозападната й съседка. Двете крайности много добре си живеят една край друга и една с друга. Това е икономическо сътрудничество на търговско-патриотарски фирми и на търговци-поединци от двете страни на Осоговието.
Колкото до Македония, не съм сигурен дали настоящето правителство наистина иска членство в Европейския съюз, а за да се поставят въпросите за свободното самоопределение, за свободата на медиите, за спазването на редица основополагащи демократични принципи и за по-голямото сътрудничество във всички области между Македония и България, официална и неофициална София трябва да инвестират пари в хора и проекти, тъй като от македонската македонистка страна този ход никога няма да дойде.

‒ Кои са най‒отвратителните прояви на българофобията в Македония?

‒ Фалшифицирането на историята, подмяната на историческите факти и изкуственото създаване на противопоставяне на етническа основа на различни хора от македонското минало. Чрез образователната система и медиите, хората получават погрешна представа, че имало сблъсъци и убийства между българи-българофили, подкрепени от враждебната и анти македонска България, от едната страна, и македонци от другата страна.

‒ Напоследък много се говори за нов подход към македонския въпрос. Съгласен ли си и какъв смяташ, че трябва да е той, като го гледаш от вътрешната страна на „врящия казан”, както Мл. Сърбиновски дефинира Македония?

‒ Новият подход към македонския въпрос трябва да е с нови хора, които да представляват македонската тема в българското медийно и обществено пространство по по-мек, по-дипломатичен, по-синтетичен и не PR профитиращ начин.
И този нов подход никога няма да се осъществи ако не се инвестира финансово в македонската българщина, поне с една малка част от парите които бяха похарчени например за новогодишния концерт на Горан Брегович в София. Тук, нямам предвид инвестиции в еднодневни патриотарски автобусни туристически екскурзии на панихиди в Македония и след това връщане под юрган планина в София и другите градове в България. Нежеланието да се инвестира в македонската българщина също е легитимна и демократична позиция, но е честно да бъде съобщена от българска страна и да си кажем довиждане или сбогом.

‒ На 28. 02. беше поставен бюст-паметник на Ванчо Михайлов във Велес. Как мина събитието? Това стана върху частен имот, но имаше ли провокации от страна на официалните власти?

‒ Тази година нямаше никакви провокации от официалните власти и Министерството на вътрешните работи на Република Македония много добре си завърши работата. Вероятно разбраха, че сме мирни хора. Македонските медии, с малки изключения, също коректно отразиха събитието. Но, българските медии, почти изцяло отсъстваха. Защо…, ако ми е позволено да питам...?!

‒ Има ли опасност паметникът на Ванчо Михайлов да сподели съдбата на този на Т. Александров?

‒ Няма, защото паметникът на Ванчо Михайлов е движещ се, няма постамент и вече е поставен на терасата от къщата на Драги Каров, където се намира и бюстът на Тодор Александров. Поради факта, че бюстовете нямат постаменти, никoй не може да намери дупка в закона и отново да глобява Драги Каров.

‒ Кажи накрая ‒ възможно ли е въпреки всичко да се възроди българщината в Македония? Как може да стане това?

‒ Много труден въпрос. Първо трябва по-добре да се запознаем едни с други и България поне да ни изслуша, какви са ни мъките, желанията и предложенията. Да ни изслуша е само първата крачка. След това трябва да дойде процесът на делегитимиране на вредните, нахално самопровъзгласили се адвокати на македонските българи в България, въпреки че те нямат нашите пълномощия. Трима-четирима са в момента, изплашени са за собствените си позиции и са много страхливи, вярвайте ми. Едният от тях, някак предчувствам, че в близко бъдеще ще бъде съдебно наказан за клевета.

Владимир Перев и Петар Колев: България първо трябва да разчисти своите министри и после да мисли за Македония

2010-03-15T18:28:00.002+02:00

Интервю на Владимир Перев и Петар Колев пред БНР:

http://www.bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://www.bnr.bg/sites/horizont/Shows/Obzorni/Saturday150/news/Pages/%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%9C%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0.aspx

Виктор Канзуров: Божидар Димитров е фурнаджийска лопата, в Македония се компрометира

2010-03-10T10:41:00.002+02:00

Интервю на Светослава Банчева, e-vestnik.bg

Виктор Канзуров e на 38 г., от Скопие, журналист, в момента работи на свободна практика. Преди е работил във в. „Македонско дело”, „Вечер”, „Старт”, „Нова Македония” и интернет изданието „Трибуна” - tribune-eu.com. Следвал е философия в скопския университет “Св. Кирил и Методий”. Може би единственият македонски журналист, който критикува властите в Македония от пробългарски позиции, но не пести критики и към българските власти. За критиките си срещу македонизма и сърбоманството е обвиняван, заплашван и арестуван няколко пъти с измислени обвинения, още по времето, когато Македония е част от Югославия. Преди 2 години беше задържан в интернет клуб с обвинения за пиянство и ексхибиционизъм, при положение, че има достатъчно свидетели в препълнения клуб, които го оневиняват. Подобен род окалващи обвинения са отправяни и към други македонци с българско самосъзнание. Канзуров неотдавна държа реч на откриването на бюст на Ванчо Михайлов във Велес, в двора на къщата на Драги Каров. Той отправя в речта си критики към министър Божидар Димитров, които се посрещат с ръкопляскания. На другия ден в интервю в български медии министърът го обвинява, че е „професионален българин” и търгува с български паспорти. Канзуров няма българско гражданство.

- Как влязохте в сблъсък с българския министър Божидар Димитров?

- Докато беше директор на Националния исторически музей, той ни обещаваше, че като стане министър, ще помогне и финансово, и по други начини, за разни културни прояви на македонските българи. А ние имаме голяма нужда от помощ, защото сме тотално маргинализирани и почти не съществуваме като общност. Та той ни говореше: „Момчета, изчакайте до юли“. Когато стана министър, каза: „Аз сега съм нов, изчакайте още няколко месеца“. Изчакахме, но нищо не се случи. А си спомням, че за всички други политици, които преди това ни обещаваха различни неща и не ги изпълняваха, той казваше: „Какво очакваш от политик – да говори истината ли?“.

- Вие по-конкретно какво очаквахте?

- Аз имах проект за пробългарско списание. Изпратих му го готово, странирано и дори той даде изявление във вестник „Класа“, че ще подкрепи това македонско пробългарско списание.

- А сега какво казва?

- Сега казва: „България е в рецесия, няма пари“. Аз не съм толкова тъп, че Божидар Димитров да си прави майтап с мен. Виждам, че се организира концерт на Горан Брегович в София за посрещането на 2010 година. Той гостува и в Скопие за новата 2006 година. Един негов концерт струва 300 000 евро, а личният хонорар, само на Горан Брегович, е 110 000 евро. Ако България, Столична община или БНТ (благодарение на субсидиите от държавата), има 300 000 евро, защо да няма 3 000 евро месечно за пробългарско списание в Македония? Но може би на Божо не му се иска да има такова издание, защото ще загуби монопола върху македонския въпрос и в България, и в Македония. Той е един от дежурните адвокати, които уж ни защитават, а с крайните си, мегаломански и дразнещи изяви, само ни създава проблеми. След неговите неартикулирани изяви, в Македония за нас следват репресии. Освен това той ме обиди и на лична основа.
- Какво стана точно между вас?

- Във Велес, на откриването на бюста на Иван Михайлов, поисках оставката на Божидар Димитров и казах, че той е фурнаджийска лопата. Сега е в ГЕРБ, преди беше в БСП, близък до Първанов. Когато Волен Сидеров беше в зенита на популярността, беше близък до Волен Сидеров. От нас, македонските българи, той само се опитва да извлече дивиденти – лепи ни се по един лигав начин, когато сме медийно атрактивни.

- Какво ще рече „медийно атрактивни“? Когато ви арестуват ли?

- Да, когато сме арестувани, когато откриваме някакъв бюст на български революционер от Македония, когато срещу нас има медийни атаки или управляващите в Македония ни подлагат на репресии. Тогава Божо иска да бъде много близък с нас. Аз поисках оставката му, защото той според мен с нищо не ни помага. По принцип е юридически легитимно България да не помага на македонските българи и въобще – на българите в чужбина. Може в морален аспект да не е етично, но е съвсем легитимно. Но нека България да каже откровено: „Братя, довиждане или сбогом“. А не Божо непрекъснато да е някакъв фактор по македонския въпрос. Значи – хем да е фактор, хем да не помага, хем да отправя такива глупави, фалшиви обвинения към мен. Когато му поисках оставката във Велес, последваха аплодисменти от хората. Поне в Македония, той вече е загубил всякаква легитимност.
- В какво ви обвини Божидар Димитров?

- Той каза в едно интервю за агенция „Фокус“, че аз съм „професионален българин“ и печеля пари от посредничество за получаване на българско гражданство. Все едно съм част от паспортната мафия. Аз ще заведа дело срещу него за клевета, защото обвинението му е абсурдно. Всички в Македония знаят, че аз самият нямам българско гражданство. Дори не знам каква точно е процедурата за посредничество…

- Освен това сте били арестуван. Колко пъти?

- Веднъж ме арестуваха преди две години. Докато съществуваше бивша Югославия, няколко пъти са ме арестували, през 1989 година, още 18-годишен.

- Във връзка с пробългарската ви дейност ли?

- Да, или както я наричаха преди промените – антиюгославска дейност, за отделяне на Македония от Югославия.
- А сега български министър ви обвинява, че търгувате с български паспорти?
- Да. Катастрофа. За мен този човек вече не съществува – с него може да се видим само в съда. Български министър обвинява човек, който си слага главата в торбата за българска национална кауза. Това е най-малкото несправедливо. И е срам за България.

- Казвате, че сега в България медиите са по-зле и от македонските. Какво имате предвид?

- Аз съм журналист от 1999 година и много добре знам как стават нещата. Журналистката, която му взима интервю на Божидар Димитров за агенция „Фокус“, не ни нарича българи, а: „хора, които се представят за българи“. Според мен това е целенасочено. По всички журналистически правила тя трябва да чуе и другата страна, а не ми се обадиха от агенцията. Чудно ми е - аз ли трябва да се моля да получа възможност за опровержение? Има ли право тази агенция да говори за недемократичността на македонските медии и за това как има реч на омразата и антибългарски настроения в македонските медии, след като ни ми дава думата да се защитя? Доколкото знам хората, които искат да получат българско гражданство, дават на пълномощниците си (какъвто се опитва да ме изкара Божо) документ. С него те отиват или в Министерството на правосъдието, или в Агенцията за българите в чужбина. Тоест - там има документи за всички посредници, може да се провери кой, кога и колко пъти е посредничил. Божидар Димитров директно отговаря за тази агенция като министър и отправя такова фалшиво обвинение. Тоест, тук е под въпрос и неговата компетентност като министър.

- В кои други български медии има подобно отношение към вас и по македонските въпроси?

- Вчера Божидар Димитров беше гост на предаването „На 4 очи“ по Нова телевизия. Преди това една журналистка от това предаване ми се обади, говорихме 10 минути, обясних й всичко, но след това водещата направи едно подмазващо интервю с Божидар Димитров – че имал висок рейтинг и т. н. Не знам за какъв висок рейтинг може да става въпрос, след като виждам, че по форумите го правят за смях. Значи за българските медии съм атрактивен и непрекъснато ми се обаждат, когато съм арестуван и имам проблеми с македонските власти, но когато съм обвинен в България от министър, който след многото трансфери е станал част от управляващата партия, настава пълно мълчание. От медийна гледна точка случаят е атрактивен – аз съм известен и в България, и в Македония като застъпник на българщината. Получавам несправедливо обвинение от Божидар Димитров, след като във Велес обявих, че е фурнаджийска лопата и му поисках оставката. Но медиите не му задават нито един въпрос на тази тема, защитават Божидар Димитров. И как същите медии утре ще отправят обвинения към македонските медии, когато излъчват антибългарска пропаганда? Ако за някого има фалшиво обвинение, че е „професионален българин“ и печели пари от гражданства и не му се даде право на отговор, тогава тези медии са антибългарски. В събота имаше договорено интервю с Драги Каров и с мен в една телевизия, което също беше цензурирано.

- Тоест, спряно, така ли?

- Да, трябваше да участваме, но ден преди предаването шефовете казали на водещия, че в тази телевизия не може да се атакува Божидар Димитров и намериха друг гост вместо нас. Големият патриотар Велизар Енчев, който непрекъснато - години наред - искаше да му бъда гост, наскоро също каза: „В нашата телевизия не може да се атакува Божидар Димитров“. Когато телевизиите и журналистите искат да си правят пиар кампании, че са защитници на българщината в Македония, ме търсят, а сега, когато има клевета от Божидар Димитров по мой адрес, никой не ми дава думата. Как аз утре да бъда гост в такива предавания? Това демокрация и свобода на словото ли е? За какво става въпрос тук? Защитава се един човек, който отправя фалшиви обвинения.

- По какъв начин се опитваше Божидар Димитров да използва медийната ви популярност? Като ваш защитник ли се представяше?

- Например, след като открихме бюста на Тодор Александров във Велес преди две години, водещият на вечерните новини на телевизия ВВТ ни се обади на мен и на Драги Каров за интервю по телефона. Не знаехме, че Божидар Димитров е в студиото. Когато разговорът с Драги Каров приключи и бях включен аз, още докато журналистът ми задава въпрос, чувам Божо Димитров как ми казва: „Здравей, Викторе!“. По този начин, като се държи фамилиарно, той иска да се представи като мой близък приятел. Защото по това време аз съм атрактивен за българската общественост и минавам за положителна личност. И в самото предаване той говори положително и за Драги Каров, и за мен. Непрекъснато ни се обаждаше (почти всеки ден) да му гостуваме в предаването „Памет българска“. Ние приехме и той ни представи на зрителите с думите: „Сега ще ни гостуват двама благородни българи“. Как така аз веднъж съм благороден българин, а сега, две години по-късно, се превръщам в „професионален българин“? Ами той, с неговия живот на агент на ДС, не е ли могъл още тогава да разбере, че съм „професионален българин“? Как изведнъж го „научава“, точно след като аз съм го критикувал публично? При нас, в Македония, децата казват: „Който си вика, за себе си вика“. Вероятно той е „професионалният българин“, който се опитва да манипулира българското обществено мнение.

Аз казах и във Велес, че Божидар Димитров финансира един бивш, а може би и настоящ доносник на УДБА (б. р. - югославската тайна служба за държавна сигурност). Става дума за лице с инициали П. Е. - гражданин на Скопие, роден в Югозападните части на днешна Република Македония. Значи Божидар Димитров финансира този УДБА-джия, който уж се прави на българин, но никога не го е заявил публично - винаги говори така, че да бъде приет и от македонска, и от българска гледна точка. На нас такива хора не ни трябват. Но Божидар Димитров може би е намерил в него своята сродна душа. Защото и двамата се отличават с едно – непрекъснато говорят. В Македония на това му казваме „мелене“. Само мелят, без значение какво – важното е да не дават думата на другите. Въпросът е дали Божидар Димитров нарочно го финансира, или не е могъл да разбере, че този е УДБА-джия. Ако е второто, то като агент на българската ДС, Божидар Димитров трябва да върне парите на българските данъкоплатци, които са финансирали неговото агентско образование. Защото нищо не е станало от него. Той защитава УДБА-джиите, вместо българските национални интереси. Освен това знаем, че си сътрудничи с някакво дружество за българо-македонско приятелство, което е учредено в централните части на днешна Република Македония. Хората в него също са сътрудници на днешната Държавна сигурност, а Божо Димитров си сътрудничи с тях. Дали това е полезно или вредно за общата кауза, за него няма значение – важното е да е под светлините на прожекторите. Докато беше директор на Националния исторически музей, докара в Македонското студентско дружество във Вардар един мъж, тогава студент в София, родом от гр. Щип, Македония, който е с просръбски убеждения. Той развали дружеството във Вардар, а самият Божо Димитров го е приел в музея на работа със заплата.

Божидар вече не е обичан и в Западните покрайнини.

- По какъв начин се е компрометирал там?

- Там той контактува с нишкия владика Пахоми. За Божидар Димитров е важно да се поздравява с хора, които имат някаква титла. Ами какви ги наприказва за църквата, която построиха нашите сънародници в Западните покрайнини? Появи пред българската общественост и каза: „Имаме голям успех. Постигнахме компромис“. Какъв е компромисът – по сръбските църковни закони само лице, което е следвало на територията на Република Сърбия може да бъде главен поп в църквата – значи трябва сръбски поп да бъде главен в българската църква, обаче нашият български поп ще му помага и ще бъде клисар. Е какво означава да бъде клисар? Да целува ръката на сръбския поп ли? Ето завалията Божо колко е компетентен - и за националните въпроси, и за църковните въпроси, и по всички въпроси.

Мога да дам още един пример – когато бил помолен да помогне на нашия сънародник Никола Стоянов, който е арестуван с фалшиво обвинение от гръцките власти, Божидар Димитров казал: „Не трябва да се намесваме в този въпрос сега, защото с Република Гърция имаме много добри приятелски отношения“. Искам да подчертая тези негови „дела“ и да попитам - заслужава ли да бъде министър, който отговаря за българите в чужбина или за българите от диаспората?

Той, дори когато се бори срещу друг човек, го прави по най-вредния и за себе си начин. След месеци или години той ще загуби делото срещу мен и ще си плати. За какво е компетентен Божидар Димитров? Винаги, когато при него отидат българи от Македония (и когато беше директор на музея, и сега като е министър), той се хвали със своите сексуални постижения и говори по тази тема. Щом като е толкова привлекателен мъж, да пише книги за успехите в любовния живот, вместо да се бърка в политиката.

Драги Каров: Македонизмът убива българщината в Македония

2010-02-28T15:34:00.000+02:00

Драги Каров е роден през 1956 г. в Св. Николе, живее във Велес. Дядо му е български опълченец, награждаван от цар Борис Трети с орден за храброст. Женен, баща на две дъщери студентки в България.

- Г-н Каров, вие поставихте паметник на Тодор Александров в гр. Велес. Какво се случи с него?
- На 2 март 2008 г. в двора на собствената ми къща поставих бюст на Тодор Александров. Властите в Македония прецениха, че съм извършил закононарушение и съдът постанови глоба от хиляда евро, която скоро ще трябва да плащам. Също така ми наложиха да преместя паметника, защото бил незаконно поставен. Разбира се, изпълних съдебното решение. Сега паметника се намира на терасата, от където се вижда по-хубаво, и от по-далече.

- Как възприеха гражданите на Велес паметника на Тодор Александров?
- Една част от хората се зарадваха, друга нямаха нищо против, а онази трета част от сърбокомунистически бандити не могат да спят спокойно. Те не възприемат Тодор Александров, защото той е човекът, който се е борил срещу окупаторите на Македония, а именно кралство СХС. Тези хора не са никакви македонци, те са просто сърбокомунистически мекерета, които умело се крият зад македонизма. Те не само, че ненавиждат Тодор Александров, те мразят и буквата Б. Но мога да ви кажа, че напълно разбирам тези хора. те са слугите на Белград или т. нар., "сръбски еничари". Но държа да подчертая, че това в само една част от гражданите на Велес.

- Споменахте македонизъм, какво подразбирате под това понятие?
- Македонизмът е болест, която убива българщината в Македония. Тази болест е създадена насила и с използване на сила, след 1945 година от сърбите начело с диктатора Тито. Голяма част от българската интелигенция е избита, друга е хвърлена в затвора Идризово, а който е могъл, е бягал в Западна Европа, Щатите, Канада. Останалите просто са нямали избор и искали или не, е трябвало да приемат новосъздадената изкуствена нация. Даже нещата бяха стигнали дотам, че имаше специален закон, който провъзгласи българщината за престъпление. Всеки, който се каже българин, се наказва със затвор. Днес, когато вече Македония е независима държава хората продължават да се страхуват публично да декларират българския си корен. Властта в Македония, която е пряк наследник на Титовизма продължава да тормози и тероризира българите. Но мога да ви уверя, че духът на българите в Македония никой и никога не може да убие. Какво ли не се случи, но ето пак ни има и ще ни има.

- Мислите ли, че в бъдеще нещо може да се промени?
- Ако оставя настрани емоциите и трябва да ви отговоря обективно, едва ли би се променило нещо. Цялата власт в македония работи усърдно срещу българщината. Медиите, като вече доказани слуги, нямат никакво намерение да променят тази тенденция. А и какво ли да очаква човек от журналисти като: Драган Павлович - Латас, Томич, Драган Вучич и прочие.
Властта в момента е от партия ВМРО-ДПМНЕ. Но толкова са верни на Белград и така добре му служат, че се учудвам какво ВМРО са те? Според мен те са повече ДПМНЕ (Демократична Партия за Македонско Национално Единство), защото за да си част от идеята на ВМРО, преди всичко трябва да си български националист или поне патриот. Без тази предпоставка и при наличието на сръбската нишка в провежданата от тях политика няма как да не ги нарека нищо друго освен сръбски еничари. От три години Никола Груевич, извинявайте Груевски, е министър-председател на Македония. И сега се сети да дойде в България и да иска подкрепата й за ЕС. А за този период поне сто пъти ходи в Белград. Новоизбрания президент Георге Иванов не изчака да минат и два дни за да замине за Белград. Сигурно е отишъл да получи инструкции или може би греша?

- Какво мислите за МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕ?
- Много се зарадвах от това, че видях събрани на едно място млади и образовани хора от Македония. Още повече ме радва и това, че идеята за това сдружение е на българи от Македония. Убеден съм, че тази млада интелигенция ще помогне преди всичко на голяма част от студентите от Македония, които учат тук, да осъзнаят българската си същност. О т друга страна виждам в тях едни сериозни врагове на македонизма. Според мен това е правилното лекарство за тази болест - млади, образовани, с положение в обществото хора, чиито думи се слушат и тежат. Мисля, че биха имали успех, защото се водят от идеята и каузата, а не от бизнес и други подобни интереси.

- Напоследък нашумя идеята в Македония да бъде приет закон за ограничаване престоя на колите с чужд регистрационен номер. Всъщност приеха ли такъв закон или още не са?
- Тук изобщо не става въпрос за някакви други коли, освен тези с български номера. Па то в Македония едва ли има коли с немски, френски, сръбски, гръцки или какъвто и да е друг, по-различен от български регистрационен номер. Казах и преди, че властите тероризират хората в Македония чрез медиите. Това е поредното доказателство. Но има една интересна предистория по този въпрос. Преди време Сърбия прие подобен закон и сега слугите в Македония, за да докажат любовта си и да не са по-назад от тях и те подготвят нещо подобно. И това се прави само с една единствена цел, да се всее в хората страх от това, че властите могат да им навредят, ако продължават да купуват коли от България и взимат български документи. Процесът на ребългаризация е много силен и бърз и това са едни от последните опити да оцелее умиращата сърбоманщина. И затова се обръщам с молба до Българската държава, до министър-председателя, до всички български институции, а най-много моля братята българи да обърнат внимание на този зараждащ се проблем, защото знам, че удавникът се хваща и за сламка, а имайки предвид и подлостта на Скопие, не бих се изненадал, ако наложат и този удар.

Интервюто е направено от Петър Колев.

Живко Аджия: Културното присъствие на България в Македония е незабележимо

2010-02-24T01:30:00.002+02:00

Живко Серафимов, известен и с творческия си псевдоним Aджия, е роден през 1927 г. в македонския град Тетово. Произхожда от видно българско семейство, дало много дейци на националноосвободителните борби на българите в Македония. На 21 години е арестуван от югославските комунистически власти и осъден на 4 години затвор по обвинение, че е работил като член на нелегалната ВМРО за "откъсване на Македония от Югославия". След затвора завършва икономика, защищава докторат, работи като журналист и публицист. Автор е на книгите "Нищи духом" и "Срещи във времето". Живее в Скопие.

- Г-н Серафимов, задоволява ли ви равнището на културните връзки между Македония и България?

- И с просто око се вижда, че те са под нулата. И тук не става дума само за контакти между големите културни институции - театри, музеи, галерии, опери, филхармонии, а и за най-прости неща. В Македония например не можеш да си купиш български вестник, но затова пък всички сръбски вестници още в седем часа сутринта можеш да си купиш по будките в Скопие, както по същото време в Белград. Това не е случайно, а елемент от една дългосрочна стратегия за продължаване на отчуждението между двете части на един и същ народ, разделен още на Берлинския конгрес през 1878 г. и след това от мирните договори в Букурещ през 1913 г., Ньой през 1919 г. и Париж през 1947 г. В днешно време усилията за продължаване на разделението и отчуждението е поверено на сърбокомунистите, верни последователи на Стоян Новакович (сръбски учен и политик, създател на доктрината на македонизма- б.а.). Но тук и България е виновна. От сърбокомунистите, управляващи днес Македония, не може да се очаква стремеж за развитие на културните връзки, тъй като това ще доведе до ерозия на македонистките концепции. След като това стана ясно, редно бе България да направи така, че в Скопие да има български културен център, български вестници, български телевизии и т.н.

- Занимавате се с публицистика, в която доминира сатирата, дори карикатури рисувате. Кое ви мотивира да изберете точно тази форма на борба срещу македонизма?

- Мотивира ме угрозата от агресивната асимилация на българите в Македония. Българофобията в Македония е проникнала дълбоко в народния организъм и се поддържа от монополизираните от сърбокомунистите медии. В тази непочтена работа са впрегнати журналисти, "историци", писатели, поети и разбира се, политиците от всички рангове - от партийните лидери на всички партии до активистите им в най-малките села. С тези хора не може да се спори нормално - аргументацията на българската страна за тях няма никакво значение, дори когато идва от международни авторитети или реномирани чуждестранни институти. Когато в новото издание на френската енциклопедия преди месец писаха, че македонският език е диалект на българския език, или в Руската академия казват, че "македонските възрожденци са всъщност български възрожденци", те казват в скопските медии: "Българското правителство им е платило с по-вагон злато". В София, изглежда, върху злато спят и със злато се завиват. С тези хора не може да се отнасяме сериозно, най-добре е да се игнорират и осмеят. Затова избрах сатирата. Тук човек не е необходимо и много да се труди, тъй като македонистките концепции сами по себе си са хуморески. Помислете си - император Василий Македонец Българоубиец" (това е пълното официално име на императора- б.р.) трябва да се казва съгласно македонистките концепции Василий Македонец Македоноубиец, т.е. самоубиец.

- Как приемате постоянните отстъпки на македонските политици пред албанските лидери?

- Албанските партийни водачи и албанската интелигенция са умни хора. Техният народ е сплотен около една национална идея. Те знаят точно каква е тяхната цел и средствата и начина да я постигнат. Наивно е да се смята, че те ще застанат зад доктрината на македонската държавност, предвиждаща унитарна държава на един изкуствено измислен народ в белградските политически лаборатории. Те не могат да подкрепят и дори презират тази изкуствена македонска нация, отказала се от българските си исторически корени, живееща в мъгла и митове за миналото си от рода на това, че македонците са библейски народ, потомци на Александър Македонски. Народ, който ползва сръбска азбука, а знамето им бе наредено как да изглежда от Гърция. Албанците знаят, че векове наред са живели до българи. И гледат с погнуса на българофобията сатанизацията на всичко българско и пълната културна зависимост от Сърбия. "Македонците" поради всичко това загубиха авторитет пред албанците и е съвсем логично, че те не са съгласни да бъдат малцинство, а да превърнат Македония в обща държава на два народа.

- Това ли сте искали да изразите в карикатурата си "Двете съставки на македонската нация", която бяхте любезен да предоставите на в. "Стандарт"?

- Да. Защото албанците и сърбоманите са тези, които никога няма да се съгласят със съществуването на днешна Македония.

- Получиха ли някакво удовлетворение хората като вас, лежали в комунистическите лагери и затвори заради борбата си за демокрация или дори само за това, че са се самоидентифицирали като българи?

- Когато ВМРО бе на власт, третираха ни като музейни експонати, канеха ни по събрания и митинги, за да подчертаят, че са наследници на историческото ВМРО. Но освен четирите букви на абревиатурата, нищо "вемереовско" нямаше и няма в тяхната дейност. Даже годините в затвора не ни признаха за пенсионен стаж.

- Има ли надежда за възраждане на българщината в Македония?

- Римляните са казали, че когато тялото е здраво, и духът е здрав. От българското тяло са откъснати Северна Добруджа, Източна и Беломорска Тракия, Тимошко, Поморавието, Егейска и Вардарска Македония. Но българският дух там все още го има Както и в по-далечни земи, където пък са се преселили в миналото много българи - Банат, Украйна, Молдова... На две неща разчитам: на възраждането на българщината в Македония и на приемането на страната в Европейския съюз. Младите поколения, които ще живеят в него, няма да изпитват страха, че ще са репресирани от властите, ако казват, че са българи.

Виржиния СТОЯНОВА, в. "Стандарт"

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=32096

Петар Колев: В Македония смениха тактиката за репресии, за да са чисти пред Европа

2010-02-12T16:27:00.002+02:00

Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне, а направиш ли и най-малкото нарушение, ти почернят живота, казва в интервю за Frognews.bg българинът от Македония, както сам се определя.

Петър Колев е роден през 1986 г. в Щип. Завършва право в Юридическия факултет на СУ”Св. Кл. Охридски”. Член е на управителния съвет на Съюза на македонските организации – СМО. От август насам е водещ на предаването за българите в чужбина „Облаче ле бяло” по ТВ СКАТ.

Интервю на Ана Кочева, frognews

- Ти си родом от Македония, завършваш право в България? Как се самоопределяш?

- Отговорът на този въпрос е много труден. Когато говоря за това от гледна точка на това какъв съм, аз съм си чист македонец. Но когато човек каже македонец, трябва да има предвид третия субстракт на българския народ, т.е. третия му елемент. Моята приятелка, например, е от Добрич и тя никога не е крила, че е добруджанка или имам примерно приятели – банатски българи и те не се притесняват от това, че са банатски българи. Така че и аз не се притеснявам от това, че съм българин от Македония т.е. македонец. Но това, че македонците сме част от българския народ, е повече от факт.

- Не се ли страхуваш да се идентифицираш като българин, много твои връстници и сънародници избягват да го направят?

- Едва ли съществува човек, който да не се страхува от нещо, но пак този страх, според мен, не би трябвало да е причина, за да спре да се бори с каквото и да е. А в крайна сметка проблемите на българите в Македония са наши и ако ние се страхуваме да говорим за тях и да се борим да бъдат разрешени, едва ли някой друг ще го направи. По отношение на това, че много хора се страхуват да го кажат открито, има логичен отговор и той е: Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне и в момента, в който направиш и най-малкото нарушение, ти почернят живота.

- Къде и как виждаш професионалната си реализация?

- Прекалено е рано да реша категорично, но за мен България е на първо място. Аз с триста зора дойдох тук и едва ли бих си тръгнал толкова лесно. Стига да имам възможност, шанс да остана тук, тогава едва ли би имало по-щастлив човек от мен.

- Има ли опасност семейството ти да бъде подложено на репресии поради твоя избор?

- Да ви кажа честно, не ми се иска да повярвам, че такова нещо би било възможно. В Македония на някои хора им стана ясно, че така нареченият процес на ребългаризация е много силен, същото се наблюдава и от вън (Европа, България). Смениха и тактиката, за да са чисти пред Европа. Оправдават се, че тази репресия не е поради българското съмосъзнание на конкретния човек, а поради това, че е нарушил закона. И в този момент за най-дребното нарушение, което понякога се наказва и с административно наказание, те му отрязват главата, буквално. За това съм предупредил родителите ми и родните да внимават. Но все пак мисля, че не би се стигнало до там. В моя роден град Щип е малко по-различно.

- А имали ли са някакви проблеми до този момент?

- Не бих коментирал този въпрос. Каквито и проблеми да съм имали или не, те са мои, лични и мисля, че имам сили и способи да ги решавам.

- Как преценяваш отношението на обикновените македонци в Македония към българите и България?

- Веднъж завинаги трябва да се разграничат три неща: македонската държава, народът, който живее там и македонските медии. В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. От създаването им през 1991 г. с парите на Тито, според стария български принцип: „Който плаща, той поръчва музиката”, лесно може да си обясните на чии интереси служат те. Всички знаем за интереса на Сърбия към Македония – да не загуби тази част на Балканите. Затова настройват хората срещу България, опитват се с много пари, поръчкови статии, учебници, книги, вестници да разширяват пропагандата си. Навремето в Македония, като част от Югославия, са дошли военни, сръбска администрация. Съвсем нормално е тези хора да поддържат антибългарска политика. Но истините започват да излизат на бял свят. Вече има една доста голяма част от хората в Македония, които научиха или научават истината и гледат на България като най-големия си приятел. Някои от тях са вече и част от България т.е. са нейни граждани, карат коли с български регистрационни номера, плащат данъци за тях, но тук в България. Какво повече да ви кажа?

- А отношението на българите към Македония?

- За съжаление много малко хора в България, знаят какво представлява Македония сега. Има структури тук, в България, които се възползват от това и много често изнасят невярна информация, манипулират и настройват хората срещу Македония, а това ги държи актуални в обществото. Ще ви кажа едно нещо, което много често ми го задават като въпрос: Защо нямало българска телевизия в Македония, това не ли е цензура? И, когато знаем каква е обстановката там, и каква е тук, аз се питам защо няма македонска телевизия тук в България? В Македония цензурата ми е повече и от ясна, а какво става тук в България?????? Или може би някой се страхува от това, че хората, които живеят в Македония и в България , ако имат такъв достъп до информация, биха открили сами някои истини??? Но в общи линии мисля, че България и българите винаги ще обичат братята си от Македония.

- Как гледаш на някои настроения тук, България да преустанови безусловната си подкрепа за европейското членство на Македония и да постави условия?

- Това е резултат от непознаването на Македония сега. В никакъв случай не мисля, че България трябва да подкрепя Македония безусловно по пътя и за ЕС и НАТО. В Македония живеят албанци, сърби, турци, цигани... Почти половината от населението няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите, но не като открито демонстрира желанието да спре пътя на Македония за ЕС и НАТО, а като изтъргува правилно позицията си, ако мога да се изразя така. Ако Македония иска нашата подкрепа, ще я получи, ако се държи към българите, които живеят там по определен начин. По този начин българите в Македония ще разберат, че България не е срещу тях. Това го казвам, защото много българи в Македония мислят, че България пак се опитва да ги изостави, което не е така. Но от друга страна влизането на Македония в ЕС и НАТО е може би и единственият начин да се скъсат връзките с Белград. Така че и едната и другата позиция си имат плюсове и минуси.

- Ти заговори за медии, ще те върна към тази тема ‒ на какво се дължи откровената антибългарска пропаганда на повечето официални медии оттатък?

- Преди малко споменах: В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. Сръбският интерес е да се настройват хората срещу България. И бих споменал няколко имена на журналисти: Драган Павлович-Латас, Драган Вучич, Шкарич и.т.н.какво да очаква човек?

- Кои са най‒големите и кои най‒смешните лъжи, които се тиражират?

- Как Македония била окупирана от българските войски. А най-смешната как съм бил наследник на Александар Македонски или може би това, че българите били татари.

- Скоро предстои събор на Македонската Православна Църква, която има намерение да се обяви за автокефална. Как би трябвало да реагира БПЦ, според теб, по този въпрос?

- Тук трябва да се подходи дипломатично. МПЦ има проблем с Сръбската православна църква и едва ли тя ще е съгласна с това. Тук е момента за БПЦ. Да подаде ръка на МПЦ, не в смисъл да я признае, а да й предложи съдействие за решаване на въпроса със СПЦ. Но, разбира се, трябва да има нещо и насреща. Мисля, че БПЦ има какво да поиска в замяна.

- Сърбоманията ли е един от големите проблеми в Македония и как би могла да се преодолее тя?

- Разбира се, че е. И няма как иначе – това е над 100 годишно влияние на Белград. Голяма сума пари, които идват в Македония, по отношение на култура, издаване на книги, развитие на медии и т. н., са от там. Ако погледнем реално, в миналото Македония е била духовно и културно част от България до момента, в който България не се е отказала от това. Сърбоманията може да се преодолее, когато България поиска, защото с много по-малко средства успехите ще са десетки пъти по-големи. Нека почнат да се разпространяват български вестници, книги, българска музика. Тук стои и въпросът за българското гражданство. Българският бизнес е крайно време да влезе в Македония. Но за съжаление всички знаем как стоят нещата сега.

- Накрая ‒ как се чувстваш в новото си амплоа на тв водещ, какъвто си от няколко месеца насам?

- Много ми е интересно, защото голяма част от гостите и техните разкази и истории са твърде любопитни. Темата за българите в чужбина, за мен, като българин от Македония, е много лична. Аз се вълнувам от тези неща и за мое огромно съжаление често ми се случва за много неща изобщо да не съм чувал. Но пък така научавам доста нови неща. Никога не съм си представял, че може някога да се занимавам с това, което правя в момента и първоначално ми беше малко странно. Всъщност реално още не мога да осъзная, че някъде ме дават по телевизията. Това за мен е ново предизвикателство и се надявам да оправдая доверието на екипа на телевизия СКАТ и разбира се очакванията на зрителите.

Владимир Панков: Македонизмът е религия на смъртта

2010-02-10T22:29:00.002+02:00

Владимир Панков е роден като Владимир Паунковски в Охрид. По образование е икономист. След разпада на Югославия през 1993 г. се опитва да създаде в Република Македония организация на българите там, под името ВМРО, но уставът не е регистриран от съда. На 30 юли 1996 г. става български гражданин. Променя името си на Панков. През ноември 1996 г. властите в Република Македония отнемат българския му международен паспорт. След няколко ареста, гладна стачка и намесата на българските власти, паспортът му е върнат. Една година пребивава в България, след което в 1998 година се връща в Република Македония. През 2000 година става председател на Сдружение РАДКО, което в 2001 година е обявено за противоконституционно. Сдружението носи името на псевдонима на един от лидерите на ВМРО Иван Михайлов. През януари 2008 година Радко печели делото в Съда по правата на човека в Страсбург срещу Република Македония. Панков е автор на книгата „Историческата истина за културната идентичност на славянското население в Република Македония“, издадена през 2004 година.

Интервю на Ана Кочева, frognews.bg

‒ Г‒н Панков, какво още би могла да измисли официалната пропагандна машина в Македония по случая Спаска Митрова, след като последната фабрикация е, че тя не е психически уравновесена, за да се грижи за детето си?

‒ Aз, както и асоциацията РАДКО, в този смисъл и Спаска Митрова като член на РАДКО, приемаме християнско демократичния светоглед. От друга страна, един немски социолог пише: "Не е страшна липсата на свобода, страшно е умирането на волята за свобода". Ако приемем, че българите от Македония са загубили тази воля за свобода, която се вижда в Република Македония, тогава е неизбежно да заключим, че атрофирането на тази воля е най-страшното престъпление, който е направено на този народ от страна на сърбокомунистическите (македонистичните) управители, защото те са го оставили без собствен исторически разум. По тези причини македонските комунисти са изгубили цялото доверие, че представляват или могат да представляват българско население във Вардарска Македония. От теоретична гледна точка комунистическите идеи именно във Вардарска Македония показаха, че разрушаващата сила на тази теология е в това, че тя е сатанистична. Това е религия на смъртта. Комунистите отричаха почитта към творческото дело на прародителите, защото величието на тези прародители ги потискаше, показваше тяхното им творческо безсилие, тяхната слабост и нищожност. Иначе, защо един силен човек, който осъзнава в себе си творческата сила, ще се подигне срещу мъртвите творци, ще унищожава техните гробове, ще фалшифицира миналото и духовно ще затъпява поколението. Надявам се, че Ви става ясно с кого си имаме работа и че всичко можем да очакваме от тях.

‒ Има една констатация на австрийския проф. Кронщайнер още отпреди 15 години, че поведението на македонските властници е неадекватно и странно. Променило ли се е това поведение толкова години по късно?

‒ РАДКО написа ОТВОРЕНО ПИСМО с дата 22.11.2000 г. до Президента на държавата, цитирам: “.... Македонската общественост не е готова за плуралистично общество. Тя засега не е в състояние да приеме едно различно становище от официалната интерпретация за историческата идентичност на славянското население от Македония. Може и да се разбере реакцията на обикновените граждани, преди всичко, заради тяхната неинформираност и непрекъсната индоктринираност. Обаче учудва поведението на видните македонски учени и неприкосновени теоретици на "МАКЕДОНИЗМА". Те с това още един път подкрепиха твърдението на реномирания австрийски учен и професор, д-р Ото Кронщайнер, който казва: „В борбата на учените и студентите от други страни за духовната и интелектуалната свобода, Вие се противопоставяте с една безсмислена и анахронистична идеология, която настоявате да "зациментирате" с псевдонаучни средства ...Ние няма да спрем неуморно да разобличаваме това репресивно поведение, тази концепция, лишена от елементарна научна обоснованост на историята ...Ние искрено пожелаваме на македонската младеж да живее в духовна свобода, без манипулации на нейните учители ...”. Цитатите са фрагменти от отворено писмо на д-р Кронщайнер, адресирано до МАНУ, до ректора на Скопския университет и до декана на Филологическия факултет на Скопския университет)“. А какво се е “променило“ тук, може всеки да разбере от новопубликуваната ЕНЦИКЛОПЕДИЯ на МАНУ.

‒ Кажете, Вие самият за нормален ли минавате в Македония според официалните власти?

‒ Аз вече в началото казах, че имам християнско демократичен светоглед. Това означава, че аз приемам себе си за несъвършено същество, в това число и аз правя несъвършени постъпки. Ако тук под понятието нормален разбираме човек с научена безпомощност, тогава аз не съм “нормален“. Един път ме питаха защо имам таково убеждение. Аз им отговорих: “Затова, че съм човек“! Да, всички ние от РАДКО, в този смисъл и аз и Спаска Митрова сме “луди“, че не приемаме “действителността“ тук и не показваме “научена безпомощност“.

‒ Какво според Вас трябва да бъде поведението на България по отношение на Р Македония?

‒ Аз съм също и български гражданин, но обикновен гражданин, които никого не представлява в България. Затова доскоро не бях си позволявал да давам рецепти. Но си позволих да направя с Декларацията от 02.02.2010 г., която гласи:
На нас, българите от Македония, не ни е нужна държава, която ще носи името "Република Македония'', а в нея българското население да бъде подложено на репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и геноцид, само и само с цел македонските комунисти, представени от основните политически партии в страната, СДСМ (Титовистите) и ВМРО - ДПМНЕ (Сталинистите) и нататък да владеят държавата и по този начин да избегнат меко казано, историческо политическата отговорност.
Затова асоциацията търси енергично действие от страна на институциите в Република България по следните точки:
‒ Прекъсване на всички дипломатически отношения с държавата Република Македония, докато не бъде върнато детето на нашия член Спаска Митрова и
‒ Категорична позиция, че държавата Република Македония не може да бъде член нито на НАТО нито на ЕС, ако не се изпълнят политическите искания на асоциацията РАДКО и това
- Българите от Република Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата;
- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският книжовен език;
- Забрана от присвояване и фалшифициране на Българската история и култура;
- Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции в Република Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Република Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности.

Тук не става дума за показване на сила и надменност, всичко това е функция на това държавата Р Македония окончателно да тръгне по пътя на демократичността и възприемането на европейските ценности.

‒ Колко са българите в Македония, които имат смелост да заявят открито своята национална принадлежност? Ще нарастне ли броят им, ако липсва страх?

‒ На този въпрос не мога да отговоря, РАДКО никога не преброявало хората и в бъдеще няма да прави това. Повтарям онова, което казах в началото, че за нас всяко човешко същество е личност, и затова човекът не може да бъде третиран като обект (instrumentumvocale). Асоциацията РАДКО вярва, че всяка личност е дарена с безусловно и накърнимо достойнство и е ценна сама по себе си. Задачата на обществото, държавата и политиката е да защитава човешкото достойнство във всекидневния живот. Ние споделяме съзнанието, че човекът е несъвършен и допуска грешки, и че съществува възможност, използвайки своята свобода, той да не успее.

‒ Какво може да се случи на човек, който се само обяви за българин в Македония?

‒ Достатъчно е да се знае това какво се случва с нашия член Спаска Митрова, па на всеки да бъде ясно.

‒ Има ли разлика в отношението на политическите сили в Македония към РАДКО?

‒ РАДКО засега е асоциация, която е нелегална. Водим дело пред Административния съд за легализация на асоциацията. В бъдеще е възможно да бъдем и партия. Но независимо от формата, дали ще сме асоциация или партия, ние ще бъдем и нататък РАДКО, както по отношение на нашите принципи и ценности, също така и по отношение на нашите цели и задачи! Всички политически сили защитават МАКЕДОНИЗМА, така че отношението им към нас се определя от това.

‒ РАДКО се обявява за възобновяване на духовното и културното единство на българите от Р Македония и българите от Р България. Как конкретно предлагате да стане това?

‒ Какво да разбираме под понятието българин? Дали гражданство на Р България или духовно‒културна идентичност? Ние от РАДКО приемаме и двете понятия. В конкретния случай мислим и говорим само за понятието духовното културна идентичност! Идентичността на българите, такива като сме сега, исторически е създадена по времето на цар Симеон, а утвърдена по времето на цар Самуил (Първото Българско царство) върху три основни стълба: християнство, държавност и просвета.
За РАДКО българската света троица е Християнството, Народността и Просветата. В Декларацията ни от 02.02.2010 това е казано много ясно:
- Българите от Република Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата;
- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският книжовен език;
- Забрана от присвояване и фалшифициране на Българската история и култура;
- Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции в Република Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Република Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности.
Значи духовното и културното единство на българите от Р Македония и българите от Р България може да се осъществи само тогава, ако са реализират тези политически искания на РАДКО, за да можем утре да говорим за единно българско духовното културно пространство, както днес говорим за единно немско духовно и културно пространство, както е в Германия, Австрия и Швейцария. Всичко друго е илюзия.

‒ Македония е призована от европейските институции да загърби езика на омразата. Смятате ли, че това ще стане?

‒ Македония няма друг избор!

‒ Има ли европейско бъдеще за Македония?

‒ Македония няма друг избор!

Любчо Куртелов: България трябва повече да прощава на Македония

2009-11-08T13:26:00.000+02:00

Любчо Куртелов е създател и председател на сдружението на българите в Охрид “Хоризонти”. По професия е книжар, има книжарницата в центъра на Охрид. Прадядо му Стефан Куртелов е водач на охридските въстаници в Илинденското въстание през 1903 година и загива в прочутата битка при Рашанец. От няколко години Любчо Куртелов е български гражданин. Участвал е в редица научни експедиции, посветени на проучване на българското културно-историческо наследство в Македония.

- Г-н Куртелов, в България все по-често се говори за нова политика към българите в чужбина. Как изглеждат нещата погледнати от Македония?

- Обикновеният българин не достатъчно познава националните проблеми, проблемите на българската история. Държавните мъже трябва да бъдат убедени, че си струва да се отварят вестници, телевизии, където да се чува българското мислене. Нека се чува гласът на македонските българи, на българите в Западните покрайнини.

- Дали обаче трябва да очакваме инициативата да тръгва все от държавата? Ако се вгледаме в историята, ще видим, че примерно ВМРО се саморганизира за всичко, много малък е делът на българската държава.

- Вижте, държавата може да строи училища в Украйна, в Бесарабия, може би и в Западните покайнини, където българите са признато малцинство. В Македония обаче не можем да говорим за отделни български училища и църкви, така ще си вкараме автогол. Не можем и да искаме да се признае българското малцинство, за мен това е абсурд. По-скоро проблемът е, че има твърде много неосъзнати и индоктринирани българи. Активността трябва да бъде към осъзнаването на тези хора. Това е много дълъг и тежък процес. На първо място трябва да се осъзнае, че е процес, не може да се реши с декрет. Трябва различни сегменти да работят в рази насока, и един от най-важните сегменти е българската държава. Но както казвате, това не трябва да е единствения сегмент. Ние вътре в Македония също трябва да работим, да опознаваме хората. Споменахте ВМРО. Днес обстановката е много по-различна от тази през 1903 г.
- Тогава българската идентичност е много по-разпространена.

- Да, тогава хората нямат дилеми около националната си принадлежност. Всички се борят за свобода на българите в Македония. Днес не е така. Хората се смятат за македонци и това трябва да се има предвид. Какво трябва да се прави? От македонското правителство не може да се очаква нищо, те са неприятелски настроени към България. Тяхната политика се базира на антибългарска основа. Доктори на науките, политици, всякакви функционери и началници, са изградили кариерата си на антибългарска основа. Не можеш да очакваш днес от тях някаква трансформация. С други думи, субектът който трябва да помага, директно и индиректно, е българската държава. Както споменах, могат да се издават вестници, да се направи телевизия. Много важно е и да се увеличи икономическия обмен. Българските бизнесмени може да бъдат стимулирани да инвестират в Македония. Гръцкият капитал малко по малко се изтегля от Македония заради политическите спорове. Този вакуум може да се запълни от българските бизнесмени, но те също се нуждаят от някаква форма на „просветляване“. Хем да търсят икономическия интерес, но и просветителската роля. Когато българска фирма наеме 1000 македонци, те ще знаят, че вадят хляба си от България. Тогава те няма да псуват България, а ще имат едно по-нормално отношение. Да не забравяме също Коридор N8, жп линията София-Скопие. Това са много важни неща, но те трябва да се решат на държавно ниво.

- Често тук, вместо да съсредоточим лобирането си към такива проекти, предпочитаме да говорим националистически и на едро. Дали това е продуктивно?

- Тук вече всеки човек си има своето мислене. Знаете мъдростта на Дън Сяо Пин, че най-красива е градината си хиляда вида цветя. Трябва да се работи чрез медиите за просветлението на обикновения българин. Защото македонският национализъм е фалшив, той е дърво без корен. Всъщност е имал български корен, който е бил пресечен и сега се търсят други – Александър Македонски и т.н. Българският национализъм обаче не трябва да е радикален спрямо Македония да се конфронтира с македонския национализъм. Това е грешка. За мен България и Македония са като майка и дъщеря. Дъщерята е „грешник“, съдейки от антибългарската държавна политика на Македония. Но когато дъщерята сгреши и бащата и заключи портата, майката и отваря прозореца. Това го е казал народът. Ние сме много „грешни“, но не трябва и България да прави грешката да се конфронтира с Македония. Слави Трифонов да разправя вицове за македонците. Така той обижда всички в Македония, включително и мене и другите, които се чувстваме като българи. Така само се обиждаме едни други и няма конструктивен разговор, няма общи решения.

- Ако съдим по медиите, преобладават точно тези обиди, за които говорите.

- Има хора в България, които искат за свои лични облаги, било то политически, финансови или маркетингови, да говорят срещу македонския национализъм. Това не е продуктивно. Говорил съм с много политици, посланици. Всички казват, че вече е време за по-твърда политика. А според мен трябва България повече да прощава. Тя трябва да търси съюзник в Македония, въпреки че Македония не е пробългарски ориентирана. Чисто георграфски като погледнете на картата, България, Македония и Албания са един естествен съюзник. Глупавите вицове за сметка на македонците не помагат за постигането на тази стратегическа цел. За това аз не се припознавам в национализма. Не искам да давам оценка за българските партии, но аз не се виждам в противопоставянето срещу турци, цигани и евреи. Българският национализъм трябва да е конструктувен и интегративен.

- За жалост за момента не е. За това много от хората, които не удобряват съвременния българския национализъм, не се чувстват съпричастни и към македонската тема. Изглежда кресливите националисти окупират темата и отблъскват тези, които наистина могат да помогнат.

- Вижте, ние живеем в 21 в. България също е в 21 в. Тя не е извън времето. Сега не сме в 1912 г., когато 16-годишни момчета са лъжели, че са пълнолетни, за да се запишат като доброволци във войската и да се борят за свободата на Македония. Днес времената са по-материалистични. Потребителската психология е доминантна. Патриотичните проблеми остават на втори или трети план за повечето хора. Но това не значи, че не трябва да се работи.

- Ако се върнем на държавната политика, трябва да кажем, че въпреки заявената „патриотична“ линия на предното правителство, за гражданство се чакаше изключително дълго.

- Да, това е един от най-конкретните и болезнени проблеми. Казах, че живеем в материално време. Вулгарно казано, трябва да подхождаме към Македония не само със сърцето, а и с корема. Ще подсетим някои хора в Македония, че са българи, ако те намерят и интерес в това. Може да звучи грубо, но е точно. Когато един човек има син или дъщеря студент в София, той винаги ще бъде с по-специално чувство към страната, където е детето му. България може така да привлича македонците – със стипендии, с лесно издаване на документи. Но държавата е инертна организация и нещата трудно се променят.

- А има ли все още някакъв престиж българското образование, за да кара македонските студенти да идват тук?

- Да, до преди две години имаше голямо желание. Конкурираха се по пет човека за едно място в български университет. Но сега има една нова политика на нашето правителство да отваря университети във всяко село и покрай това намаля и потока към българските университети.

- Тук често се чува, че български университети могат да направят филиали в Македония? Дали това е добра практика според вас?

- Преди време направих една подписка, над 200 човека се подписаха да има клон на Нов български университет в Охрид. За жалост това изглежда не се е сторило интересно на управата на университета и нищо не се случи. Македонските студенти така или иначе идват в България. Ще бъде крачка напред, ако и българските университети отидат в Македония. Аз имам желание и да направим читалище в Охрид. За начало в моята книжарница отворих място за около 300 български книги, от всякакъв жанр, които могат да се вземат от охридчани като от библиотека. Вече има добър интерес към тази възможност, хората вземат книги, четат. Но желанието ми за истинско българско читалище остава. 100 квадратни метра да са, това ще е едно неофициално посолство на България, кътче българска земя. Ще се събираме там, ще има книги, филми, ще каним танцови състави, писатели, поети, художници. Да помага Господ, ще го направим.

Интервю на Петър Добрев

Любомир Методиевски: Интересът в Македония за получаване на българско гражданство е голям

2009-11-05T01:07:00.000+02:00

Любомир Методиевски: Интересът в Македония за получаване на българско гражданство е голям

Интервю с председателя на Сдружението на българите в Македония Любомир Методиевски

Източник: Агенция "Фокус"

Фокус: Добър ден, г-н Методиевски.

Л. Методиевски: Здравейте.

Фокус: Как бихте коментирали написаното във вестник “Време”, че Сдружението на българите в Македония посредничи за получаване на българско гражданство?

Л. Методиевски: Написаното е погрешно. Има и верни неща, но по-голяма част от твърденията не са верни. Това е грешка на журналистката, която го е написала. Сдружението на българите в Македония не посредничи, а помага при издаването на български паспорти. Посредничество и помагане не е едно и също. Ние помагаме за получаване на българско гражданство.

Фокус: Какво ще рече помагате при издаването на български паспорти. Какво включва тази помощ?

Л. Методиевски: Хората не знаят какви документи са им необходими и как да ги попълнят. Ние им помагаме да попълнят документите. Имаме наши хора, студенти в България, те ги посрещат и им казват къде трябва да подадат молбите за българско гражданство.

Фокус: Вестник “Време” твърди, че през последните три години 80 000 македонски граждани са поискали български паспорти. Тази бройка вярна ли е?

Л. Методиевски: Може би са 450 000. Тази информация я знаем, но не я съобщаваме. Данните, с които разполага дружеството, не трябва да стават публични. Има голям интерес за получаване на българско гражданство. Но не искаме да посочваме бройки.

Фокус: Вестник “Време” пише, че македонски депутати и бизнесмени искат да стават български граждани. Вестникът посочва и имена. Вярна ли е тази информация?

Л. Методиевски: Ние не познаваме тези хора. Информацията, с която разполага сдружението не трябва да става публична. Какво е странно, че искат българско гражданство. Ако искат германско, американско, тогава няма нищо страшно.

Фокус: С каква друга дейност се занимава Сдружението на българите в Македония?

Л. Методиевски: Нашата дейност е легална и недоходоносна. Ние сме регистрирани и Агенцията за българите в чужбина е информирана за нас.

Сдружението помага при записване на македонски студенти във висшите учебни заведения в България...

Фокус: По какъв начин помагате при записването на студенти в България?

Л. Методиевски: Чрез министерството на образованието. Ние даваме стипендии за студенти в първи курс. И миналата и тази година бяха отпуснати по две стипендии.

Перица Аврамов: ВМРО-ДПМНЕ го удариха на бизнес

2009-11-05T00:38:00.000+02:00

ВМРО-ДПМНЕ го удариха на бизнес

Перица Аврамов е роден в Скопие през 1962 г. Произхожда от стара българска фамилия, репресирана от сърбокомунистическия режим в Югославия. Български гражданин от 2001 г., преселил се в България през 2002 г. Президент на фирма "Пермактрейд", занимаваща се с търговия със строителни материали.

Автор: Виржиния СТОЯНОВА
Източник: вестник Стандарт

- Г-н Аврамов, промени ли се нещо в отношението към българите, след като Македония стана независима държава?

- Ние имахме големи надежди, че след като ВМРО взе властта в 1998 г., положението на българите ще се подобри. Но това не стана.

- Какви са според причините ВМРО да остане на позициите на белградския македонизъм?

- ВМРО се боеше, че за 45 години мозъците на преобладаващата част от населението са промити от македонистката пропаганда. Затова бе решено истината да се поднася на час по лъжичка. Но скоро се отказаха и това да правят, тъй като ги увлякоха личните икономически интереси. И се съсредоточиха по такива сладки неща като приватизация, сделки, комисионни и т.н. Български политици също се занимаваха с подобни неща и не изработиха програма за действие в Македония. Затова стъпките на София бяха хаотични. От една страна, подарихте на Македония танковете и оръдия, от друга страна България забрани прелитането на хеликоптери от Украйна по време на конфликта с албанските екстремисти. А когато беше премиер, Иван Костов се срещна с Мендух Тачи - изтъкнат терорист, преди да се срещне с Любчо Георгиевски. Това разочарова много българи в Македония от политиката на България. Или по скоро от липсата на ясна и строго формулирана политика.

- Тече ли процес на ребългаризация на националното съзнание на славянското население в Македония?

- Тече такъв процес. Тече бавно поради съпротивата на официалните македонски власти и липсата на подкрепа от българската държава и институции. Разбира се, България може да ускори този процес чрез промяна в Закона за българското гражданство, която да ускори получаването на български паспорт - едно средство за защита на българите в Македония.

- Има ли бъдеще македонската държава?

- В този вид - не. Западната й част практически е самостоятелно управляваща се албанска територия. Църквата ни не е призната от никоя друга църква. Самата държава не е призната с конституционното си име Македония от международните организации. За ООН и ЕС ние сме Бивша югославска република Македония. На фалшивия от историческа гледна точка фундамент на македонизма трайна държава не може да се направи.

- Какво тогава трябва да се направи, за да оцелее Македония?

- Превръщането на Македония в държава на българското й население, т.е. една втора българска държава. Прецеденти много - гръцката нация има две държави, румънската и немската също.

Живко Чавдаров: Наричат ни гюбрета

2009-09-19T02:49:00.001+02:00

Живко Чавдаров: Наричат ни гюбрета

На снимката: Спаска Митрова
(от сайта http://kajgana.eu)

Етническият българин Живко Чавдаров от град Гевгели е недипломиран юрист. Това е нещо като полувисше образование след двегодишно обучение по времето на СФР Югославия. Като такъв Чавдаров няма право да бъде прокурор, съдия или адвокат, а само да съветва при различни юридически казуси.

Източник: вестник "24 часа"

- Г-н Чавдаров, защо според вас въпреки нередностите в делата срещу Спаска тя е в затвора?

- Много просто. Само защото има българско самосъзнание. Ако посмееш само да се наречеш българин, спукана ти е работата. Аз също се смятам за такъв и от доста години съм безработен. Тука ни наричат "бугарски гюбрета". Съдиите, които осъдиха Спаска, са също антибългарски настроени. Всички са агенти на УДБА (б.р. - комунистическите тайни служби на Югославия).

- Сигурен ли сте, че са агенти?

- Разбира се. Отдавна познавам съдии като Иван Стаменов. И само защото казвам открито, че са от УДБА, ме преследваха в продължение на 10 години.

- Какво ви направиха?

- Слава богу, нищо. Отървах се само с един месец в ареста през 1995 г. Тогава нарекох гевгелийския кмет Джоко Атанасов ченге. И той ме даде под съд за обида. Но миналата година в Македония излезе закон, според който агентите на УДБА не могат да бъдат съдии.

- Защо тогава Стаменов е още съдия?

- Защото ченгетата са на власт.

- Как според вас ще се развие драмата със Спаска?

- Ако трябва, ще стигнем и до Международния наказателен съд в Хага. Но вярвам, че правдата ще възтържествува.

Петър Колев: Македонският въпрос попадна в ръцете на тези, които го създадоха

2009-07-20T22:41:00.003+02:00

ПЕТАР КОЛЕВ: МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС ПОПАДНА В РЪЦЕТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ГО СЪЗДАДОХА

Източник: "Общество"

ТОВА, КОЕТО НАПРАВИ БТВ С „МЮЗИК АЙДЪЛ”, ПОЛИТИЦИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ НЕ МОЖАХА ДА НАПРАВЯТ ЗА 20 ГОДИНИ

НЕ ТРЯБВА МАКЕДОНИЯ ДА СЕ ПОДКРЕПЯ НА ВСЯКА ЦЕНА

Петар Колев е роден през 1986 г. в Щип. В момента завършва право в Юридическия факултет на СУ”Св. Кл. Охридски”. Член е на управителния съвет на Съюза на македонските организации – СМО. Изрично отбелязва, че името му се пише с А, а не с Ъ.

интервю на Соня СИРОМАХОВА

- Г-н Колев, много български младежи учат на Запад. Вие защо предпочетохте да получите висшето си образование в България?

Българското общество изобщо не познава българската общност в Македония, не знае какво означава България за хората там и най-важното не може да оцени нивото на образователната си система.

За съжаление в родната ми държава, родното ми място, образованието е под всякаква критика, все още не може да се освободи от комунистическите си нрави. Хора като мен, които са с изтъкнат български дух и българско самосъзнание, трудно могат да влязат в каквото и да е учебно заведение в Македония. И затова и за да получат по-добро образование идват в България.

Моята фамилия е съвсем българска – Колев, а на всичко отгоре съм и от Щипско Ново село. Такива хора са неудобни за властимащите. Като малък желанието ми беше да стана военен, но човек като мен трудно можеше да влезе в такова учебно заведение. Осъществи се второто ми желание – да уча право. В Македония правото се ръководи от по белградската школа, а в момента виждате Белград на какво ниво е. Смятам избора си за правилен – да уча в една европейска страна, която се развива, а и съм българин.

- Какво е вашето лично отношение към България?

Много е трудно човек да отговори еднозначно. Когато чуя България стават твърде емоционален. Може би любов, освен позитивни чувства и възможност за развитие. За мен това е България – началото и краят.

- Защо според вас има толкова много антибългарски настроения в Македония?

Причините затова българското общество малко познава. Веднъж завинаги трябва да се разграничат три неща: македонската държава, народът, който живее там и македонските медии. В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. От създаването им през 1991 г. с парите на Тито, според стария български принцип: „Който плаща той поръчва музиката”, лесно може да си обясните на чии интереси служат. Всички знаем за интереса на Сърбия към Македония – да не загуби тази част на Балканите. Затова настройват хората срещу България, опитват се с много пари, поръчкови статии, учебници, книги, вестници да разширяват пропагандата си. Но истините започват да излизат на бял свят. Навремето в Македония, като част от Югославия, са дошли военни, сръбска администрация. Съвсем нормално е тези хора да поддържат антибългарска политика. Но не това е важното. Отговорността на България са българите, онази част от хората, които не четат тези вестници, не обръщат внимание на поръчковите статии. Това са българите в Македония, които по неофициални данни са около 300-350 хиляди – хора с българско самосъзнание, с български корени. Вече над 100-150 хил. от тях са и с българско гражданство.

- Възможно ли е целта на това гражданство да са само паспортите, които дават възможност свободно да се пътува по света?

Не, целта не са паспортите. И най-лесното доказателство, с което ще се аргументирам, е следното: в Македония в момента, особено в Щип, 20 % от колите са с български номера. Бих запитал – кой кара тези коли, ако собствениците им са в чужбина? Има и такива разбира се, които заминават. В страната в момента икономическото положение е катастрофално, Македония е изолирана. Но ще кажа така: хората, които искат или вече са взели българско гражданство, се чувстват българи.

- Ние, българите подкрепяме Македония във всяко отношение. Подкрепихме желанието й да влезе в ЕС. Друг е въпросът, че в Европа прецениха, че не е готова...

В Македония живеят 650 хил. албанци, над 150 хил. сърби, над 100 хил. турци. Повече от половината от населението няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите. Не да подкрепя на всяка цена Македония, защото в крайна сметка там има, да речем 15-20 % от населението, които са българи. България е длъжна да преразгледа политиката си, за да ги защити.

Македонци – това е едно сложно понятие. Има македонци родени в област Македония, други родени в държава Македония. Едните окачествяват себе си като българи, другите като македонци. Някъде около 1 млн. са хората, които имат някаква връзка с понятието македонци. Пак казвам, трябва да се правят ясни разграничения между македонци с македонско самосъзнание и българи, които се окачествяват като македонци, защото са родени там.

- Влияе ли се македонската култура от сръбската?

Разбира се, че е повлияна и се влияе. И няма как иначе – това е 120 годишно влияние на Белград. Всички пари, които идват в Македония, по отношение на култура, издаване на книги, развитие на медии и т.н., са оттам. За мое огромно щастие българската общност все още си държи на своите ценности, все още не е повлияна толкова много, че да се промени коренно.

- Стъпка напред ли беше по отношение на културата съвместното издание на „Мюзик айдъл 3”? Александър и Боян плениха българската публика...

Това, което направи БТВ с „Мюзик айдъл” политиците от България и Македония не можаха да направят за 20 години. За пръв път в Македония една телевизия излъчваше предаване на български език и при това български медиен продукт. То показа, че в България не се пее само попфолк. В Македония започнаха да получават някаква представа затова каква е българската култура и т.н. През времето, когато течеше конкурсът, много близки на Александър и Боян видяха България отблизко, видяха отношението на българите към тях. Това е едно начало, което оттук нататък трябва да се поддръжа. Хората от двете страни на границата могат да станат приятели, да имат общи цели, общи състезания. Според мен това е единственият начин, единственият път – общи проекти в областта на културата, на спорта, на образованието. Крайно време е да се стоплят отношенията.

- Нали не смятате, че Магдалена спечели, защото е българка?

Не, разбира се. Боян е добър певец и артист, но и Магдалена беше на изключитено високо ниво, с огромен талант. Боян просто в един момент се изразходва от гледна точка на изпълнение. За него гласуваха и от България, а за Магадалена фенове от Македония. Хората надхвърлиха бариерата на някакъв квазинационализъм.

Гледах проф. Божидар Димитров в шоуто. С негова подкрепа се възстановяват важни паметници в Македония – военното гробище до Дойран, преди седмица един нов паметник в Неготино. Това е един от малкото историци, който активно пише и говори по македонския въпрос. Обвиняват го, че бил комунист, а той от професионална гледна точка най-малко се е повлият от комунизма. Знаем, че плод на комунизма, на Коминтерна е „македонската нация”. Димитров е човекът, който е отдал 80% от времето, от дейността си на въпроси свързани с Македония. Същият е доц. Пламен Павлов. Така или иначе България никога няма да се отърси от македонския въпрос, но ясно и гласно трябва да се каже: в Македония има българи, тези хора трябва да придобият българско гражданство, тези хора трябва да устояват човешките си права. България стои зад тях. Когато това стане много неща ще изглеждат значително по-добре. За съжаление българите в там не чувстават българската подкрепа.

- Играе ли някаква роля ВМРО в този смисъл?

Когато преди години Красимир Каракачанов стана председател на ВМРО имотите на организацията бяха прехвърление на една фондация, на която той също е председател. Получи се така, че хората, които са били членове на организацията не могат да претендират за имотите. Парите от наемите се харчат за политическа пропаганда, за скъпи коли, разни услги и нито една стотинка не се отделя за македонската кауза, за македонския въпрос. Това е истината.

Дойде ред една организация, която е била твърдо антикомунистическа, твърдо против Държавна сигурност, да се ръководи от ченге, доносник на 6-то управление на ДС. Това е реалността. Македонският въпрос попадна в ръцете на тези, които го създадоха. Той е сложен там да разпилее македонската енергия, да разпилее енергията на бежанците от Македония. Последните избори го доказаха. Красимир Каракачанов, заедно с „Гергьовден” взе 2.25% от гласовете. А в България сигурно има стотици хиляди бежанци от Македония, само че те не го подкрепят. ВМРО като организация се опитва да се занимава с политика, макар че никога досега не е била политическа. Ще цитирам Тодор Александров, който навремето в казъл: „Далеч от партиите”. В момента се случва точно обратното и Каракачанов, който е работил срещу македонските организации, е неин лидер. Това е уникален парадокс.

- Вие какъв сте по убеждение?

Националдемократ. Нацията е най-голямата ценност за мен. В България харесвам партиите, които имат отношение към съществени национални въпроси. Например въпроса за българите в чужбина. И още въпроси, които трябва да са в дневния ред на всяка една партия – здравеопазване, образование.

Получаването на български паспрот трябва да стане не мъка, а удоволствие

2009-01-30T22:12:00.029+02:00

Получаването на български паспрот трябва да стане не мъка, а удоволствие

Скопие трябва да търси съюз със София

Македония на кръстопът, твърди Даниел Татарчев

На снимката: Даниел Татарчев

Интервю на Виржиния Стоянова

Даниел Татарчев e роден през 1967 г. в Битоля. Потомък на д-р Христо Татарчев, в чиято къща в Ресен на 20 юли 1894 г. е проведен първият конгрес на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, преименувани в 1896 г. в ТМОРО, а в 1905 г. - във ВМОРО. Студент по журналистика в Софийския университет "Климент Охридски".

- Г-н Татарчев, кои са най-видните представители на вашия род?

- Те наистина не са малко. И е трудно с няколко изречения да разкажа дори и най-важното от техния живот. Христо и Божидар Татарчеви дълго време са вървели рамо до рамо в организираната революционна дейност и борбата за свобода на македонските българи. След завършване на първоначалното училище в родния Ресен, те са учили в Брацигово и Пловдив, където са взели участие в Съединението и в Сръбско-българската война през 1885 г. След гимназията завършват медицина в Швейцария и Германия. Д-р Божидар Татарчев практикувал лекарската си дейност по много места в Македония и България и по същото време осъществявал близки контакти с видни общественици и политици, представители на Великите сили. Д-р Христо Татарчев пък бил назначен за лекар в българската солунска гимназия "Св.св. Кирил и Методий", където намерил съмишленици в делото за освобождаването на Македония. И на 23 октомври 1893 г. в Солун основал тайна организация известна като ТМОРО, БМОРК и ВМОРО, и я оглавявал до януари 1901 г., когато организацията е частично разкрита. Бил осъден на 5 години тъмничен затвор в окови и заточен в Подрумчак до амнистията му през август 1902 г. Но скоро отново бил арестуван по скалъпено обвинение за съучастие в убийството на гръцки лекар. Под натиска на общественото мнение д-р Христо Татарчев е освободен и заминава за София като задграничен представител на ВМОРО. Основната задача на Христо и Божидар Татарчеви била да предизвикат интервенция на Великите сили за разрешаване на македонските проблеми чрез митинги и публицистична дейност. Д-р Асен Татарчев е един от най-ревностните борци за запазване на българския дух и самосъзнание в Македония, по време на кралска и Титова Югославия. Известен е с подаването на писмо петиция от македонските българи и от него лично до Общността на народите в Женева, с молба за решаване на историческата неправда. Много пъти бил арестуван и дълги години прекарал по най-жестоките затвори и лагери. Тук ще припомня и за Михаил Татарчев, кандидат-кмет за гр. Ресен, застрелян от местен бандит по поръчка на сърбоманските кръгове. Както и за Кирил Татарчев, фармацевт, член на ММТРО (Македонска младежка тайна революционна организация), отговорен за дейността и в Преспанско-Охридския район. Освен Михаил Татарчев другите ми предци наистина са починали от естествена смърт, но с разбито здраве и болка в душата им за съдбата на македонския българин.

- Но чувствуват ли се днес българи потомците на рода Татарчеви, които живеят в Македония?

- На този въпрос мога да отговоря само за себе си и по-тесния кръг от семейството. И отговорът е да. Останалите трябва да попитате лично.

- След 1992 г. Македония изгради независимостта си като държава на базата на доктрината на македонизма, чиято основна идея е, че населението на Македония няма нищо общо с българите. Смятате ли, че държавата може дълго да просъществува под знамето на тази идея?

- Официалната история на Македония се състои от само едно изречение: "Александър Велики - прадядо, цар Самуил - дядо, и Киро Глигоров - баща на нацията." Но изкуствените държави и нации нямат дълъг живот. Те рано или късно се разпадат. Трябва да сме наясно за това нещо и да не играем ролята на заблудената овца. Европейският съюз е преди всичко икономическа общност и всяка членка запазва националния си характер. Звучи парадоксално, но именно македонизмът създава национално безличие. А всички знаем, че паспорт без снимка е невалиден.

- Има ли политически сили в Македония, които подкрепят истината за миналото на Македония?

- За съжаление отговорът ми е категорично не. Имахме надежда само в една партия. ВМРО-ДПМНЕ, по-точно нейните лидери успешно изиграха ролята на стръв. Надявайки се, че тази партия ще продължи с идеите на старата ВМОРО от 1893 г., много хора станаха нейни членове. И полицейските мазета отново се напълниха с пресни "бугарофили". Но вместо да се защити, като се възползва от ветераните на организацията, ВМРО-ДПМНЕ в своите структури включи сърбомани, гъркомани, както и криминално проявени индивиди на много високи постове. По такъв начин, тази и всички други партии които произлязоха от нея и в своето име носят четирите свещени букви, станаха символ на корупция, грабеж, своеволия и политическа неграмотност. За другите партии пък въобще няма какво до говорим.

- Вие сте вече български гражданин. И други хиляди македонци искат българско гражданство. Смятате ли, че процедурата, установена от българските власти, е ефективна?

- В началото беше много трудно. Малко по малко хората в Македония започнаха да се освобождават от страха и да искат и българско гражданство. Наистина, за част от тях българският паспрот означава по-лесно пътуването в чужбина. Но според мен, повечето го правят от родолюбиви чувства. Сега пред гишетата има дълги опашки, а пък процедурата отнема повече от 12-15 месеца. Смятам, че ведомствата, отговорни за това, трябва да направят получаването на българско гражданство удоволствие, а не тормоз.

- Смятате ли външната политика на България по въпроса на Македония за адекватна на политическата ситуация на Балканите?

- С редки изключения външната политика на България имаше слабости, особено при комунистическия режим. Не само сегашното или бъдещото правителство - всички политически партии трябва да помагат по въпроса за Македония. Не са достатъчни прокламациите за морална подкрепа. Res, non verba! Дела, не думи! Тогава майка България ще прегърне своите чеда.

- Край Битоля са се водили най-тежките боеве през Първата световна война. Край града са погребани стотици български войници и офицери, но техните гробища са разрушени. Смятате ли, че пречките за възстановяването им, които поставят властите в Скопие, имат място днес, в началото на ХХI век?

- Решаването на този въпрос трябва да се търси в споразуменията и подписаните договори. В Македония има хора, които са се грижили за част от гробищата, чувствайки ги близки. Но и българската държава и църква трябва да им помогнат в бъдеще.

- Как виждате бъдещето на Македония в следващите 10-15 години?

- Македонците са на кръстопът. Пред тях има два избора: дали да продължат с агонията на измислената си държава, или да поемат по пътя на здравия разум в съединение с България. Във втория случай европейските политически фактори просто ще бъдат длъжни да помогнат при разрешаването на проблемите със съседните мегаломански идеи: албанската, сръбската и гръцката. Ако това не стане, неизбежни са нови кръвопролития, геноцид и хуманитарни катастрофи.

Източник: вестник Стандарт

Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие: От спора за името Македония само губи

2008-12-30T01:54:00.004+02:00

Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб в Скопие:

От спора за името Македония само губи

Атина иска да получи международно одобрение на политиката си на денационализация на българите в Егейския дял

Интервю и снимка на: Евгений Еков
Източник: "Политика"

Лазар Младенов е роден на 7 август 1956 г. в Струмица, Република Македония. Средното си образование завършва в родния си град, след което учи архитектура в университета в Скопие. След това развива собствен бизнес с търговия с осветителни тела. В политиката е от 1990 г. като един от първите носители на плурализма в Македония, ръководен e от идеите на ВМРО. На 4 май 2008 г. създава Българския културен клуб в Скопие, чиято цел е ново възраждане на българщината в Македония. Живее в Струмица. Женен е, има две деца.

- Господин Младенов, тези дни Българският културен клуб в Скопие, на който сте лидер, изпрати до президентите, премиерите и външните министри на Македония и на още 24 страни, и до ред международни организации и медии меморандум във връзка с гръцко-македонския спор за името на страната. Какво мотивира това ваше действие?

- На последната среща на върха на НАТО в Букурещ Република Македония не беше поканена да стане страна-членка на Алианса заради неразрешения спор за името й с Гърция, която беше поставила това като предварително условие. Българският културен клуб в Македония е на мнение, че с тази своя позиция Атина се стреми да получи международно одобрение на дългогодишната си политика на терор, денационализация и културна асимилация на българите в Егейска Македония. Именно поради това чрез меморандума ние имаме за цел да запознаем международната общност с истината за Македония и да дадем нашите препоръки за стабилността на Балканския регион.

- Гръцката страна също много активно запознава международната общност със своята "истина" за Македония.

- Гърция не случайно и не без сметка отвори спорът около името, с което хвърли ръкавицата не само на Република Македония, но и същевременно на НАТО, на Европейския съюз, на ООН, на САЩ и Русия. Проблемът е, че нито НАТО, нито ЕС, нито ООН успяха да разберат тази византийска игра на Атина. С така режисирания спор за името, Гърция се стреми още повече да изостри позицията на правителството в Скопие относно "македонскиот идентитет". Но строго на антибългарска основа и, разбира се, с помощта на теорията, че потеклото на гражданите на Македония е свързано с Александър Велики. Което същевременно значи и запазване на сръбския контрол върху политиката, историята и духовността в нашата млада държава, и предотвратяване на евентуалното сближение между България и Македония. А това означава Македония да влезе в евроатлантическите структури заедно със Сърбия и то, когато Гърция реши, че и е най-изгодно на нея. Много индикации говорят също, че Атина има и свой план "Б": разпадане на Македония по етническа линия с македонските албанци и нейната подялба по такъв начин, че Гърция и Сърбия повторно да станат съседни държави. Парадоксът е в това, че Гърция противно на своите декларации за решаването на спора, всъщност е заинтересована от твърдата и неотстъпчива позиция на властите в Македония!

- Това е доста силно твърдение. Не се ли притеснявате, че може да ви обвинят в даване на крайни оценки?

- Не съществува никаква валидна правна база, основана на включването на дял от географската област Македония в гръцките граници, Атина да търси някакви права, с които да диктува какво да е името на друга част от същата област. Още повече, че във Вардарска Македония живеят граждани, които са избрали политическата съдба да бъдат независими. А от юридическа гледна точка името на една независима страна стои много по-високо от името на една провинция в друга страна. Един релевантен пример: България има област, която се нарича Пиринска Македония, но въпреки това тя призна Република Македония с нейното конституционно име. Не съществува също така и никакво валидно историческо оправдание и за това, че Гърция се опитва да налага употребата на името "славо-македонци". Защото гръцката наука много добре знае за кой народ става дума.

Нещо повече, днес гръцката политика мъдро използва античната теория - от една страна, подарявайки я като данайски дар на посткомунистическа Македония, а от, друга, представяйки я пред международните влиятелни кръгове като пример как Република Македония краде гръцката история. И твърдейки, в крайна сметка, че Скопие има териториални претенции към Атина. В този план, ако се вземе предвид обаче, че Гърция е най-големият износител на оръжие в световен мащаб (Financial Times, 16 април 2007 г.), логично е да се постави питането дали това не е подготовка на политическа агресия (претенцията към името е претенция към страната - Nomen est Omen). И дали не става дума за „легитимна" закана с оръжие.

- Пръв адресат на вашия меморандум са трите фактора формиращи външната политика на Скопие. Какви препоръки свързани с позицията им по спора за името отправихте към тях?

- Ние препоръчахме на македонските власти, на първо място, да променят преамбюла на Конституцията на Република Македония, така че сегашната формулировка да се замени с определението, че "Република Македония е държава на всички нейни граждани". На второ място, им предложихме да се откажат от своята доктрина, че гражданите на Македония са потомци на Александър Велики. Той трябва да бъде оставен като културно наследство на всички държави на Балканите, а не да е база за създаване на национални доктрини. Третата ни препоръка е властите да реформират образователната система по начин позволяващ историята да се преподава на основата на автентични исторически документи, а не на политически и идеологически интерпретации. И в тази връзка теда вземат предвид факта, че българите във Вардарска и Егейска Македония, според принципите на Обществото на народите в Женева, до 1944 г. са били третирани като българско национално малцинство в Югославия и Гърция.

- Това са препоръките ви във вътрешно-политически план, а какви са предложенията ви във външно-политически аспект?

- На първо място, при преговорите с Гърция за името властите в Скопие трябва да вземат предвид конвенцията за размяна на бежанци сключена между Гърция и България през 1919 г., договора "Калфов-Политис" от 1924 г. за защита на българското малцинство в Гърция и финансовата спогодба "Моллов-Кафандарис" од 1927 г., която прецизира конвенцията. Следва да имат предвид също така и съгласието постигнато от България и Гърция през 1963 г., че спорните въпроси по размяната на бежанците, свързани с тези спогодби и претенциите за имоти, които произлизат от тях, са решени с един всеобхватен договор. Предложихме на управляващите и да задълбочат икономическите и културните връзки с всички съседи, особено с България и Албания, като изоставят наследените предразсъдъци от историята. Както и да възприемат и приложат българското "ноу-хау" за членство в НАТО и ЕС. В този план ние сме особено радостни, че властите в Македония вече изпълниха една от препоръките ни в меморандума с признаването неотдавна на независимостта на Косово. И се надяваме, че те ще направят и следващата стъпка - да изпратят молба до НАТО за разполагане на американски, български и турски части на Алианса на границата на Македония с Косово и Сърбия.

- Меморандумът беше изпратен и до българския президент, министър-председател и външен министър. Какви препоръки отправяте в него към политиката на България?

- По наше виждане България трябва да продължи да поддържа идеалите на ВМРО за съществуване на свободна и независима македонска държава. Същевременно София трябва да вземе активно участие в "спора" за името като разясни етническия характер на Македония на компетентните международни организации, и най-вече на световната диплотическа и академична общност. Като член на Европейския съюз тя следва да се грижи и за защита на човешките права на българите в Гърция и на българските топоними, да помага за основаване на български училища и за реконструкцията на старите български църкви и гробища.

- А какво решение на спора за името предлагате в меморандума?

- Нашето дълбоко убеждение е, че името Република Македония е единствено възможното решение на спора за името, но под условие, че са гарантирани правата и възможностите на македонските българи и на всички граждани, които живеят в нея. С изпращането на този меморандум ние също искрено се надяваме, че високите институции до които той се изпраща ще направят в името на балканската стабилност, човешкия мироглед и християнските принципи всичко, което е възможно, за да се запази името Република Македония и историческата истина за нейния народ.

- На какви документи се базира вашия меморандум?

- Меморандумът има за своя основа два документа. Единият е "Кипърският проблем и Македония - експозе за потисничеството над малцинствата в Гърция", подготвен от делегатите на 35-ия конгрес на МПО, състоял се през 1956 г. в Питсбърг, САЩ. А другият е "Българската политика спрямо Република Македония", изготвен от голям екип от експерти, политици и дипломати начело с проф. Любомир Иванов, председател на Атлантическия клуб в България, както и на фондация "Манфред Вьорнер".

Тодор Гулев: За властта тук най-голямото престъпление е човек да се нарече българин!

2008-10-26T22:05:00.004+02:00

За властта тука най-голямото престъпление е човек да се нарече българин", казва Тодор Гулев.

Източник: вестник 24 часа

На младини той постоянно изпълнявал български народни песни. Най-много харесвал "Заблеяло ми агънце*'. През 1959 г. Гулето, както го наричат, изпял тази и още три български песни на празник. Някой го предал. И го осъдили на 4 месеца - по един за всяка песен.

"Вижте гроба на брат ми. Принуден съм да сложа надпис на македонски, защото ще го съборят", казва Гулето.

На гробището в село Сопот се въргалят изпочупени каменни кръстове. Така е от 50 г. Надписите по срутените кръстове са на български.

Аз обаче се подигравам със сърбоманите", хвали се Гулев и разказва любимата си случка.

През 1965 г. ходил до Белград. Там видял шайкачи-сръбски шапки, от чиято вътрешна страна кой знае защо бил ликът на Симеон Втори, българският цар в изгнание.

"Купих 10 шайкача и ги подарих на най-видните сърбомани. Метнах ги, че това е ликът на югославския крал Александър. Те с гордост носеха шапките и ги показваха на всички. Докато един по-учен не разпозна Симеон. И всички хвърлиха шапките и почнаха да ги тъпчат", залива се от смях Гулето.

Само един от сърбоманите не пожелал да хвърли своята шапка. Той казал: “Като умра, да ме погребете с лика на цар Симеон". Така и станало...

Темелко Нешков лежал 12 г. по югозандани, защото е българин

2008-07-22T22:14:00.010+02:00

Темелко Нешков лежал 12 г. по югозандани, защото е българин

Темелко Нешков е роден на 14 март 1928 г. в град Прилеп, Вардарска Македония (дн. Р Македония). Произлиза от известно местно българско семейство. Дядо му, който работи в Сащ дълго време, и баща му са едри земевладелци. 18-годишен, Темелко Нешков се включва в редиците на ВМРО. През 1947 г. е арестуван и осъден на 12 години затвор. В процеса от 11 души, 4-ма са осъдени на смърт. През 1958 г. е осъден отново на 4 години затвор за вражеска пропаганда и опити за разцепване на Югославия.
Женен е за Даница - дъщерята на известния търговец от Галичник Аврам Дамянов. Аврам работи в близкия I изток и има ресторант в Египет. В началото на 1977 г. Нешков бяга с дъщеря си в Западна Европа, От близо 20 г. живее в България. Има две деца - Славица и Любчо, които работят като журналисти в България.

Интервю на Пламен ЙОТИНСКИ

- Как сте на 80 г.?

- По-добре, отколкото, когато бях на 18 или 48!

- Защо споменахте 18-ата си година?

- Тогава за пьрви път ме осъдиха.

- Малко са хората, които се радват на старостта, вие сте от тях. Защо?

- Много от другарите ми бяха убити млади, други мизерстваха под тормоз десетилетия на ред. Въпреки 12-те години затвор в югославските лагери съм жив.

- За какво ви осъдиха?

- Според обвинението ние, 11 души, сме били фашисти, искали сме да развалим братството между народите и т. н. По такива обвинения в Македония бяха унищожени десетки хиляди семейства. Хиляди бяха осъдени на смърт или направо избити. Защото сме и се чувстваме българи.

- Правеха ли разлика между комунисти и други?

- За сърбите - ако си българин - няма значение какъв си като политическа визия. В процеса ни имаше монархисти, комунисти, републиканци - всякакви, обединени от каузата на ВМРО. Живко Илиев, легионер, като го биеше Лазо Мойсов, той му казваше:

„Където ме удариш, ще цъфне една българска роза".

Убиха го...

Не съжалявам, че още на тези години-18, избрах пътя на дядо ми, на баща ми.

- Кои са най-ярките личности, с които сте бил в Титовите затвори?

- Не са един и двама. Братя Чкатрови, д-р Иванов, Асен Татарчев, д-р Чулев... Трагична е тяхната съдба.

/Карикатура в скопски официоз, представяща подсъдимите българи на известния "Скопски процес срещу ВМРО". Сред тях е и 20 годишния тогава Темелко Нешков/

Но по-трагичното е, че въпреки промените македонското общество не научи за тях, за борбата, саможертвата и патриотизма им Сред тях имаше осъдени на смърт, които бяха измъчвани до смърт в килиите от такива като Лазар Мойсов. Те си отидоха, той и сега си живее в Белград, срещу парламента...

-... Онази сграда, от където тръгна свалянето на Милошевич?

- На 50 метра от нея.

Мойсов, чиито родители са убити от кралския режим, защото са би ли български учители, е класическият пример за българската и балканската драма.

Тя ражда хора с промити от сръбския хегемонизъм мозъци; хора, изпълняващи „правилата" със средновековна жестокост...

/Лазар Мойсов/

Този човек и много като него клаха българския дух в Македония.

Срещу което получаваха високи постове. А Мойсов стана и президент. От кого беше посрещнат символът на промяната - Михаил Горбачов в Белград?
От касапина Мойсов. А той беше прокурор по нашето дело.

- Говорим за миналото...

- Това е настоящето, а може би и бъдещето. Режимът не е спирал да действа. Това е вирус, който зарази и други на Балканите. Сърбите сториха нови еничари от децата на убитите за българщината. Днес светът знае за жестокостта на кралския, Титовия или режима на Милошевич. Но не и за това, което продължава.

- Чертаете мрачна картина за настоящето на Балканите, няма ли промяна в Югославия от 90 г.?

- Промяна в бивша Югославия настъпи само в Словения. В останалите бивши републики в някаква степен съществува манипулативен национализъм. И омраза. В Хърватия спрямо сърбите, в Македония - към българите и България, в Косово - към сърбите, а в Сърбия срещу всички и срещу самите тях...

- В Македония нещата също ли са във фризера на историята?

- Там не се каза истината за миналото, не се даде път на демократичните сили. Запази се старият режим под ново име. Но е същият като съдържание. Ако нещата продължат така, бъдещето на страната ще бъде изпълнено с трагични събития... Конфронтацията на властта в Скопие със съседите от 1992 г. досегас нищо не се различава от тази от 1918-а или 1945-а година

- Десетина години сте бил политически емигрант в Западна Европа.

- В средата на 70-те години на миналия век първо аз и дъщеря ми Славица, а година и половина по-късно и моята съпруга със сина ни Любчо избягахме от, слава Богу, днес несъществуваща Югославия. Десетилетия наред България забрави българите в чужбина. Живеехме добре, свободно, но не и щастливи. До идването ни в България. Страхът беше жив. Не забравяйте, че хора като Аркан израснаха като наемни убийци с разстрелите на политически емигранти от Югославия в Европа.

- Как реагира България, когато Македония беше родена с „Титово" сечение от Коминтерна?

- Никак. Че Павел Шатев (един от солунските атентатори - б. р.), но вече като министър на правосъдието, праща писмо до Трайчо Костов, че новият режим не се различава от кралския и иска да изкорени всичко българско. Даже турският султан не си позволява - въпреки вината му, да го екзекутира. Но Тито го стори. Прати го на „Голи оток", намериха трупа му на бунище. Трайчо Костов го убиха.

България мълчеше...

- Как живеете днес?

- В България съм, това беше моята мечта, на моите деди, на баща ми. Той почина, когато излязох от затвора за първи път през 1955 г. Спомина се, след като ми каза: „Сега си на свобода. Бягай бързо в България!". Когато се обърнах да го погледна, той вече беше мъртъв. В леглото до мен.*

Никой не може да ми отнема правото на самоопределение като българин

2008-06-21T23:58:00.001+02:00

Ще поставя в двора си и паметник на Иван Михайлов, казва македонският българин, който многократно е получавал смъртни заплахи

Драги Каров е роден през 1956 г. в Св. Николе, живее във Велес. Дядо му е български опълченец, награждаван от цар Борис Трети с орден за храброст. И Драги, и баща му са били затваряни от властите в Македония заради българското си самосъзнание. Драги Каров е един от първите, които с разпадането на социалистическа Югославия основават комитети на ВМРО във Велес. Те следват идеите на историческото ВМРО и искат да изгонят югославската армия колкото се може по-бързо от Македония. В резултат на това Каров е осъден за “антиюгославска дейност” на една година затвор, нищо че Югославия вече не съществува. По време на разпитите е бит в продължение на 14 часа. Впоследствие се дистанцира от различните ВМРО в Македония, които избират да поддържат доктрината на македонизма. Всички тези моменти от миналото не попречиха на Драги Каров да издигне през март тази година паметник на легендарния войвода на ВМРО Тодор Александров в двора на къщата си във Велес. Това предизвика голям скандал в Македония, като в крайна сметка паметникът беше съборен от вандали. Нещо повече, в момента Драги Каров е съден в Македония по две обвинения, свързани със събитието.

Г-н Каров, обвинен сте в съда за това, че на откриването на паметника на Тодор Александров през март сте поставили в своя двор знамето на Република България и знамето на ВМРО - БНД ?

Да, обвинението ми е от началника на велешката полиция Петър Игнов, който беше поставен на тази пост от ВМРО - ДПМНЕ. Тази партия използва абсолютно същото знаме като ВМРО - БНД - черно и червено. Между другото, съдийката се казва Аница Теова. Баща и е от велешкото село Еловец, където 70 процента от старите жители са съдени по югославско време като “контраши” - като хора работили за България. Мисля, че и дядо й е бил един от съдените, но днес тя ме съди мен. Единствено тя обаче прие да води делото, по-старите съдии не искаха.

Как отговорихте на обвиненията на г-жа Теова?

Обясних й, че нито едно от черно-червените знамена не са били на ВМРО-БНД. Това знаме не принадлежи на нито една партия, а на историческата организация ВМРО, която иначе в БЮРМ се припознава като македонска. Това е знамето на Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Ванче Михайлов. За другото “чуждо” знаме, това на България, обясних, че това е мое знаме. Аз съм българин не само по чувство, а имам и българско гражданство - лична карта и паспорт. Показах й ги и да дадох копие. За мен чуждото е македонското знаме, което преди време някой художник си измисли и нарисува. Между другото й обясних, че едно от тълкуванията на българското знаме е, че белият цвят е за Мизия, зеленият за Тракия, а червеният за Македония. Тя се развика, че това е вън от темата. Аз обаче казах, че щом ме съди за българско знаме, трябва да й обясня не само тези неща, но и малко история. Тя явно е приела да е част от македонската нация, но моето семейство от поколение се тероризира от титовистите - дядо ми, баща ми, аз, вече и моите дъщери. За това, може да е вън от темата, но й обясних, че не Македония е разкъсана, както говорят македонистите, а България. Никой не е подписал “разкъсването” на Македония. През 1919 г. България беше принудена да подпише собственото си разпокъсване, а оттам и това на Македония. Казах на г-жа Теова, че щом ме съди за това, трябва да знае всички тези неща. Моето семейство не прие македонската нация, няма да я приема и аз. Не да ме съдят, да ме обесят с главата надолу, пак няма да се откажа от българската нация. Комунизмът се разпадна, Югославия се разпадна, ще се разпадне и македонската нация. Всичко изкуствено се разпада.

Има ли тогава основание да ви съдят?

Процесът срещу мен е полицейски. Лично началникът на полицията ме съди. Има поръчка да бъда осъден за това, че съм българин, не защото съм направил нещо нередно. В Македония се веят всякакви знамена, проблемът е, когато се веят български. Всеки има право да си вее турско, албанско, американско знаме, аз нямам нищо против това, но като българин искам и аз да си вея българско знаме в двора. В моята къща го слагам, не пред съда.

Как реагира на тези думи съдийката?

Каза ми да си ходя за България, когато виждам какво е отношението към мен във Велес. Казах й обаче, че няма да си ходя, защото Македония е българска земя. Земя на моите прадеди, за която сме плащали с кръвта си. Ако някой трябва да си отиде - това са сърбите и сърбоманите, но аз не ги гоня. Нямат право и те да ме гонят. Всичко това аз го казах в съда.

И все пак, в обвинението пише, че може да лежите от 30 до 60 дни в затвор.
Да, или да платя глоба от 600 до 800 евро. Според адвокатите ми, нямат право да ме съдят, но въпреки всичко в Македония спокойно могат да ме осъдят. В Македония законът е с два аршина. Ако ставаше дума за техен човек, нямаше да ме осъдят. Аз обаче им казах, че ако трябва, ще съдя държавата в Страсбург. Аз нямам нищо против, че много хора са приели македонската нация, нищо че тя е сърбокомунистическа, но и никой няма право да ми отнема правото на самоопределение като българин. Нали Македония иска да влиза в ЕС? Така ли се влиза? С тормоз и отнемане на права?

Очаквате ли да ви осъдят?

В Македония всичко може да се очаква. Много пъти съм имал телефонни обаждания - номерът никога не излиза на телефона ми - със заплахи за живота ми. Казват ми: “Ще те убием, бугарин. С колата като ходиш за България, ще те убием и никой няма да разбере.” Псуват ме. Знам, че ако искат, наистина могат да ме убият, но им казвам да дойдат, аз съм готов. Няма да ме откажат. Не само паметник на Тодор Александров, но и на Ванче Михайлов ще сложа! Имам право да ги сложа в двора си и това между другото доказва и сегашното дело, което не е заради паметника, а заради “чуждите” знамена.

Обвиняват ви и в побой над гражданин на Велес.

Това отново е нагласен процес. “Потърпевшото” лице е брат на управителя на затвора във Велес - полицейски човек. Вярно е, че аз имах спор с него, разправяхме се, но не съм го бил. Той искаше да ме провокира и аз съм такъв характер, че можеше и да отвърна. Но до мен беше брат ми, който ми каза: “Недей, не виждаш ли, че всичко е нагласено”. Обаче сега в съда лицето казва, че съм го бил. Та и за това съм на съд. Важно е да има за какво да ме съдят. Всеки може да отиде и да каже, че Каров го е бил. Полицията веднага ще повдигне обвинение.

Според вас, възможен ли е при това положение справедлив процес? Не само в този случай, но изобщо, когато става въпрос за македонски българи?

Какъв справедлив процес? Ако си българин, в БЮРМ си предварително осъден. И да не си виновен - и най-строгите санкции излизат справедливи. Виждате какво направиха и на Виктор Канзуров. Смешки. Това не е нормално общество.

Имат ли ефект тези обвинения срещу вас и другите българи в Македония? Какво е отношението на обикновените хора към вас след всичките скандали?

Нямат ефект върху свестните хора и върху тези, които поне малко ги знаят нещата. Но тези, които са сърбомани и изпълнени с омраза към България - те чакат само това. И да ни обесят - те ще се радват. Но какво да правим? Ние не се боим. Направихме нещо, което никой не е правил в Македония след 1945 г. Това бръкна в очите на македонистите. Но аз ще продължавам да им казвам, че историческите неправди не могат да съществуват дълго.
Не смятате да спирате?

Как ще спирам? Никога не съм спирал. Още по Титово време работехме за българската кауза, макар и тайно. Ванче Михайлов е казал: “ВМРО-вският път е трънлив, газиш на тръни, не на цветя.” Но какво да правим? Докато сме живи, няма спиране. Когато ни убият, искаме не искаме, трябва да спрем…

Очаквате ли след изборите в Македония да има някаква промяна в отношението към местните българи?

Не вярвам. Предизборната кампания не даде такива сигнали. СДСМ нападаше ВМРО-ДПМНЕ, че води българска пропаганда. В същото време ВМРО е една тотално сърбокомунистическа партия, няма нищо общо с някогашната организация. За да си наистина от ВМРО, трябва да имаш българско национално чувство, с македонско национално чувство можеш да бъдеш само титовист. Но и двете водещи партии използват антибългарската риторика, тя винаги им носи дивиденти. Нещата не вървят добре. Много хора в Македония, не само българите, смятат, че страната нарочно се изолира, за да не излезе от орбитата на Сърбия. Пропагандата на сърбоманите е много силна. Но и двете албански партии заявиха, че ще влязат в НАТО и ЕС и без славянското население на страната. В същото време поддръжка от България няма. Никаква.

Източник: http://www.argumenti.net/?p=41

Драги Каров: Македонските българи сами вдигнахме паметник на Тодор Александров

2008-04-14T12:28:00.002+02:00

Хората в България не разбират, че македонизмът е по-скоро психологически проблем, отколкото исторически

Драги Каров е роден през 1956 г. в Св. Николе. Занимава се с бизнес във Велес. Дядо му е български опълченец, награждаван от цар Борис с орден за храброст. И Драги и баща му са били затваряни от властите в Македония заради българското си самосъзнание. Драги Каров е един от първите, които с разпадането на социалистическа Югославия основават комитети на ВМРО във Велес. Те следват идеите на историческото ВМРО и искат да изгонят югославската армия колкото се може по-бързо от Македония. В резултат на това Каров е осъден за „антиюгославска дейност“ на една година затвор, нищо че Югославия вече не съществува. По време на разпитите е бит в продължение на 14 часа. Впоследствие Каров се дистанцира от различните ВМРО в Македония, които избират да поддържат доктрината на македонизма. Всички тези моменти от миналото не попречиха на Драги да издигне през март тази година паметник на легендарния войвода на ВМРО Тодор Александров в двора на къщата си във Велес (коментари за събитието тук, тук и тук). Това предизвика голям скандал в Македония, като в крайна сметка паметникът беше съборен от вандали.

- Г-н Каров, откъде тази смелост да сложите паметник на българския войвода Тодор Александров в двора на къщата си във Велес? Не се ли притеснявате за семейството си, за себе си?

- Не съм искал да покажа колко съм смел, ставаше въпрос за една чиста идея. Няколко пъти съм казвал, че ако някой най-вече заслужава да има паметник в Македония, то това са Тодор Александров и Ванчо Михайлов. Тяхна е идеята за македонска независима държава. Но за жалост днес управниците нямат нищо общо със заветите на Тодор Александров и видяхте какво в крайна сметка стана с паметника – нищо, че беше в частен двор, а не на обществено място. Разрешение се търси, ако искаш да строиш на държавна земя, а аз строя в собствения си двор.

- Македонските българи самостоятелно ли организирахте слагането на паметника? Някои хора в Македония, а и в България, предположиха, че зад всичко стои ВМРО- БНД на Красимир Каракачанов.

- Вижте, това е една моя идея още от преди две години. Организацията беше изцяло наша, с тази цял направихме Инициативния комитет за честване на лика и делото на Тодор Александров. Журналистът Виктор Канзуров свърши цялата работа в Скопие – написа покани до лица и институции, съобщи в полицията за предстоящото събитие. Вече след това, след като започна тормозът над мен и моето семейство, комитетът написа и отворено писмо до институциите в Македония, до всички посолства, както и до представителите на ЕС. Българските партии ВМРО и БНС бяха поканени и присъстваха като гости, имаше и други поканени. Бяха поканени и двете ВМРО в Македония, нали те всички твърдят, че са наследници на ВМРО на Тодор Александров. Освен представителите на българската ВМРО присъства и председателят на македонската ВМРО-Народна Георги Трендафилов. Но цялата организация беше от местни хора – от Велес, от Скопие. Нямаше никакво участие от България. Иначе всеки беше свободен да дойде на откриването.
- В крайна сметка паметникът беше съборен, ще има ли някакви последствия за вас като главен организатор? Чу се, че може да бъдете съден?

- Никакви призовки не са достигнали до мен. Единствено чух по телевизията, че според министърката на вътрешните работи Гордана Янкуловска трябва да бъде повдигнато наказателно дело. Дали това ще стане, не знам. Някои предположиха, че може да ме обвинят, че сме веели чужди знамена. Но българското знаме е наше, чужд ни е този вентилатор, който измислиха. Той между другото е почти същия като знамето на японския боен флот. Но сърбоманите наистина имат повече общо с японския флот, отколкото с ВМРО например. ВМРО-ДПМНЕ, управляващата партия в Македония, ползва само буквите, няма нищо общо с идеите на легендарната организация. Те използват името само, за да привличат гласове. Истинските ВМРО-овци са извън ДПМНЕ. Е, има и някои вътре в партията, които се чувстват българи, но те не смеят да го заявят публично. Интересното е, че прикрити българи има и сред бившите комунисти – СДСМ, не само с гражданства, но със самосъзнание.

- И все пак, има ли някакви текстове в македонските закони, които наистина да ви забраняват да сложите паметник в двора си?

- Не. Предварително се консултирах с трима адвокати и те ми казаха, че имам право да сложа паметник в двора си на когото искам – ако искам на Хитлер, на Сталин, на Садам Хюсеин. Това е мое лично право. После обаче се оказа, че точно на Тодор Александров не мога. Казаха ми: „На Тито можеш за сложиш, но на Тодор Александров не можеш.“ И аз тука се ядосвам много. Аз обаче не съм титовист, а българин и искам паметник на българи. Иначе и в Битоля и в Скопие има паметници на Тито, които са сложени без разрешение. Да не говорим, че самата къща на кмета на Велес Аце Коцевски е построена без разрешение. А за моята къща и двор аз имам всички разрешения и съм си плащал всички данъци.

- Какво беше отношението на хората във Велес към събитието?

- Настроенията бяха поделени. Едни бяха „за“, други „против“ - това е нормално. Но в крайна сметка мое лично право е да си сложа какъвто искам паметник в двора, нямам нужда от одобрението на всички във Велес. Въпреки това, много хора, дори от македонистите, смятаха, че щом в Скопие има паметник на Скендербег, защо да няма паметник и на Тодор Александров. Властите обаче бързо задействаха своята пропаганда, която в Македония е главно срещу българите и срещу албанците. Известно е, че медиите в Македония са сърбомански и логично те изписаха и изприказваха доста негативни неща за случилото се. Те не се възмущават, че доскоро Велес се казваше Титов Велес, а се възмутиха, че слагам паметник на Тодор Александров – който е роден на 30 км. от Велес и цял живот с пушка в ръка се е борил Македония.

- Не се ли притеснявате, че някоя луда глава може да се повлияе от тази пропаганда и да ви навреди по някакъв начин?

- Не, не се страхувам, а и пиян или луд не би направил нещо такова. Интересно е, че когато хулиганите нощем пръскаха със спрейове паметника или се мъчеха да го съборят, медиите и особено телевизия А1 излъчваха истинска гьобелсова пропаганда. А1 говореше, че велешани сами са разрушили паметника, че това е било всеобщо градско дело. А всъщност го разруши държавна сигурност. В денят, в който беше открит паметника, А1 излезе с репортаж под надслов „Велешани згрозени“. На македонската езикова норма това означава отвратени, ужасени. Бяха показани трима „згрозени“ пенсионери велешани, един от които твърдеше, че организаторите сме взели по 1000 евро от България, за да кажем, че сме българи. Той между другото е бивш служител на полицията. Телевизията искаше да представи, че паметникът е дело на малка група хора, които всички смятат за идиоти и цялото население е срещу тях. Но това не беше истината. Много хора ни поздравиха, много хора ни писаха, много хора ми стискаха ръката и признаваха, че от страх не са дошли на откриването на паметника. Не само във Велес, а в цяла Македония. Но това е нормално, Македония не е демократична страна, тя е демокрация до момента, в който не кажеш, че си българин. Ако кажеш – свършено е с тебе. Можеш да кажеш, че си всякакъв, но не и българин. Това се вижда и в крайния шовинизъм на медиите срещу всичко българско.

- Тогава не си ли страхувате, че държавната машина може да се обърне и срещу вас?

- Аз не се боя от обикновените бандити, ако някой може да ми направи нещо – това е държавна сигурност. Срещу това трябва да застане българската държава, ако иска да защити по някакъв начин българите в Македония. Вече ще искаме официално писмо с печат от някоя българска институция – било то Вътрешно или Външно министерство, президента или Министерския съвет, което да гарантира нашата сигурност, ако стане нужда. Вече не сме наивни. Доволни сме от това, че българската общественост се развълнува от случилото се във Велес, но не сме доволни от начина, по който реагираха политическите среди тук.

- Какво беше отношението на официална България?

- Като някакъв ПР на отделни партии и на самия президент Първанов. Става дума за посещението му с Бранко Цървенковски на гроба на Сандански. Може той да е бил най-доброжелателен, когато каза, че „македонците трябва внимателно да четат историята“, но по моето мнение това не е достатъчно. Напротив, Цървенковски си направи подигравка, казвайки че влизането на Македония в ЕС и НАТО няма никаква връзка с паметника на Тодор Александров, а с уважаването на законите. Така той намекваше, че незаконно съм поставил паметника, въпреки че предварително се бях консултирал със специалисти. Цървенковски е най-големият българофоб в Македония и с репликите си си направи ПР у нас пред хората, които не са наясно с историята.

- Говорим си само за ПР, за липса на подкрепа. Виждате ли някаква надежда за промяна?

- България трябва да има стратегия спрямо Македония, а за момента не виждаме такава стратегия. Трябва да се гледа на нещата много по-сериозно. Каквото и да казва Първанов и с каквото и намерение да го казва, пропагандата срещу България продължава.

Има и друг един основен проблем. Проблемът с македонизма в България се приема само от фактологическата му страна. А проблемът е много повече психологически, отколкото исторически. Децата в Македония от най-ранна възраст са учени да възприемат България и българското като нещо най-отрицателно и отвратително. После каквато и информация да получат, в подсъзнанието им е тази представа. Затова на такива хора не е достатъчно да им кажеш внимателно да прочетат историята. Историците в Македония казват, че трябва да минат 100 години, за да се разбере истинската същност на „противоречиви“ личности като Тодор Александров. Ние обаче няма да сме живи след 100 години, а и сега знаем, че той е бил герой. Има исторически факти, които доказват, че не е бил „противоречив“. Той е „противоречив“ само за сърбоманите.

- Каква трябва да е стратегията на България?

- България трябва да се съсредоточи върху фалшификациите в учебниците по история, от тях започва всичко. Чудно ми е и как в България не съществува орган, който да следи какво излиза по македонските медии, особено историческите и документални филми, където България винаги се споменава по най-отвратителен и отрицателен начин. Това трябва да се знае, защото днес българските журналисти са много неподготвени. Когато идва македонският премиер или президент, те не знаят какво да го попитат. Защо не попитаха Цървенковски, защо е заявявал, че българин не смее да бъде ръководител в държавна институция, и че не иска изобщо да води дебат с предатели и българи? Защо не попитат Груевски, защо проправителствените медии „Сител“ и „Вечер“ излъчват най-злостната антибългарска пропаганда? Но никой не ни пита за мнение и нас, българите в Македония. Питат само българи от България, разни „специалисти“, повечето от които са свързани с идеологията, която навремето македонизираше и българите в Пиринска Македония, а и изобщо македонските преселници. Това са много странни неща. Ние търпим, търпим, но има граници и нашето търпение.

На втората снимка : Първата страница на македонския вестник “Време” на Трети март. Задължително в кадър е Красимир Каракачанов.

На третата снимка : Първата страница на македонския вестник “Шпиц” на Трети март. Задължително в кадър е Красимир Каракачанов (вдясно). В средата е Драги Каров, а от другата му страна е Виктор Канзуров.

Източник : http://e-vestnik.bg/3693

ДРАГИ КАРОВ - ВЛАСИТЕ НАРИЧАТ ХОРАТА В МАКЕДОНИЯ ВРЪГАРИ, КОЕТО ЗНАЧИ БУГАРИ. ВСИЧКИ ТАКА НИ ЗНАЯТ

2007-11-22T11:45:00.000+02:00

Драги Каров - Власите наричат хората в Македония Вргари, което значи бугари. Всички така ни знаят

Роден съм през 1956 г. в Св. Николе, Овчеполията, от баща българин и майка македонска българка. Дедо ми е опълченец, награждаван от цар Борис с орден за храброст. Баща ми е затварян от сръбокомунистическата банда на Колишевски, Мойсов и пр. През последните десетилетия и аз станах жертва на антибългаризма на управляващите в Р Македония, като неведнъж бях затварян по скалъпени обвинения заради българското ми национално самосъзнание.

- Г-н. Каров, Вие бяхте сред македонските родолюбци, които с основание се съпротивляваха срещу сръбските окупаторски войски в Македония преди 1991 г. Кажете нещо повече за този момент от живота Ви.

- Когато през 1990 година формирахме ВМРО - ДПМНЕ във Велес, вярвахме че продължаваме десетилетната борба на изконната стара ВМРО, срещу сръбските окупатори и дошляци (сръбски колонисти-б.а.), срещу гръкоманството и фанариотщината в Македония. Това беха едни от най-хубавите мигове в моя живот. Тогава смятах, че тази организация (ВМРО-ДПМНЕ-б.а.) ще се бори за идеите отстоявани в продължение на десетилетия от Тодор Александров, от Ванчо Михайлов и от стотици хиляди други македонски патриоти, който дори пред бесилката не се изплашиха и продължаваха да твърдят, че са българи. Вярвахме, че ВМРО-ДПМНЕ ще се бори и срещу тази измислена комунистическа “македонска нация”, като направи така, че отново да ни позволи официално да бидеме такива, какви що сме - македонски българи. Аз, Зоран Китев и некои други от общинския комитет на ВМРО-ДПМНЕ във Велес, стояхме твърдо на убеждението, че македонците сме българи, че тази прикривана истина треба да излезе наяве. Ние живеехме с идеалите на Ванчо Михайлов и като него се стремяхме да се борим срещу сърбокомунистическата “македонска” нация, срещу тази омразна лъжа на сръбоманството в Македония и неговите основни носители-сръбските колонисти. Стремяхме се хората в Македония сами да разберат, че са лажени дълго за постоенето на некаква си измислена от Белград и Москва народност. Надявахме се, че масата македонско население ще осъзнае, че ние - македонците сме българи по националност. Въпреки некои временни несполуки, аз никога нема да престана да вярвам в успеха на истината, на единствената истина за националността на нас – македонците. Ние сме си биле, сме и ще бъдеме българи.

- Каква беше дейността на групата на ВМРО-ДПМНЕ във Велес, през 1990 - 91 г.?

Тогава искахме и действахме в защита на държавния суверенитет на Републиката. Просто казвахме истината. На първо място, сръбската войска требваше да си замине от Македония. Което и стана, само където они ограбиха всичко що можеха да вземат от изстрадала Македония. Дори и кабелите по стените и касите на прозорците ги взеха “за успомен”. На второ место, държахме Македония да добие независимост. И тук ни помогна много нашата истинска родина - България, майка България. И на трето место, желаехме с активната роля на София да се обединим, тъй като ние сме един народ, с един език, с една история и културна традиция. Надявахме се да стане така както се получи при ГДР и ФРГ.

- Можете ли да кажете нещо по-конкретно за Вашата работа в тези години? Имаше ли съпротива, откъде идваше тя?

Ами по повод желанието ни за изтегляне по-бърже на сръбските милитаризирани окупатори от Македония, имахме големи проблеми с официалната скопска власт. Ние не заплашвахме войниците или офицерите, а само им казвахме постоянно, че са нежелани тука, че тука не е сръбски юг и техната войска нема що да прави в Македония. Казвахме им, че трябва да си отиват. През 1990 година, ние ги бришехме Титовите надписи от нашия мил град Велес. Това го правехме защото, Тито е диктатор, той е срамен човек. Той не е роден в Македония, той нема гроб на кой да остави цвете в Македония, следователно нема защо да бъде присъствен на юг от Шар. Ако требва Велес да го носи некое име, то нека да бъде например името на Райко Жинзифов, а не да носи име на диктатор, които я проведе политиката на македонизация на българския народ в Македония. Заедно с гениалния будала Блаже Конески.

- Вярно ли е, че бяхте осъден заради тези Ваши действия през 1992 г.?

- Да, тогаш бех осъден на 1 година затвор без да съм направил на некои лошо, само им казвах истината в очите.

- Все пак, за какво точно Ви осъдиха?

- Става дума за едни бомби, които ние само ги сложихме у нас. Всъщност, става въпрос само за динамит. Това обаче се оказа напълно достатъчно да започнат да ме съдят, па и затвор да ми дадат. По време на разпитите обаче, в продължение на 14 часа ме мъчеха, биеха. Имаше един сръбин – Чанчаревич, който особенно настървено ме налагаше. Питаше ме, “Какъв си ти по народност?”, а аз му казвах “Дедо ми е българин, татко ми е българин и аз съм българин”. И това още повече го ядосваше. Та затова ме биха и после ми издадоха и присъда. Знаеха, че дедо ми е съден и осъждан заради българизъм, та се пробваха поне мене да ме сломят. Но не успяха, разбира се.

- Разочарован ли сте от ВМРО - ДПМНЕ?

- Да, разочарован съм защото води сръбокомунистическа пропаганда. Те не могат да бъдат ВМРО-вци, просто защото не действат като такива. Повечето от тях са предатели, действат по сръбокомунистически и са воедно с убийци от миналото, с маргинализирани личности, от които файда нема никаква. Трябва да се разбере - ВМРО В СВОЯТА ИСТОРИЯ НИКОГАШ НЕ КАЗА, ЧЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕ СА БЪЛГАРИ. А, ето вижте ги днешните какво правят...

- Все пак, днес едва ли оставате равнодушен когато се заговори за ВМРО?

- Аз съм си ВМРО-вец, само където те не са ВМРО. За да бъдеш ВМРО-вец, трябва да имаш българско национално чувство. Повечето от тех са пионки на сърбокомунистичките тайни служби от Белград и Скопие и защитават измислената от Кремъл и Белград “македонска нация”.

- Г-н. Каров, какво става днес с най-големите ВМРО-вски и български фамилии във Вашия град?

- Какво да кажа... Мене ме е срам от тех. Например, Весови днес са сред най-големите сръбокомунистически обвинители. Не е тайна, че се сърбеят даже.

- Как си обяснявате това?

- Ами много просто. Водят се от техния личен интерес. Като дойде България, Весови ще бъдат първите българи в града. Те това не трябва да става. Трябва да има възмездие.

- Вашият град е известен и с античовешко престъпление от 1945 г. Какво вие знаете за избиването на над 50 видни македонски българи във Велес? Вярно ли е, че тези почитани Велешани - доктори, адвокати, учители, живи участници в Илинден и пр. са били със завързани ръце и крака, когато върху тях са се сипели безжалостни удари с дървени тояги в продължение на часове?

- Ами за това малко се говори в града. Знам, разбира се за този трагичен случай. Знам, че това са били хора от големи родове, с професии, уважавани в града. Прегрешението на тези хора е било единствено това, че са се чувствали българи. Те са избити от комунистическите бандити. Директно сръбина Темпо ги е наставлявал как и къде да нанасят удари по вързаните хора.

- Как оценявате българската политика?

- Не усещаме някаква заинтересованост от българската държава към нашата съдба. Все едно, че я няма въобще България. Защо не могат да разберат, че не обръщайки внимание на българите в Македония, те безгласно подкрепят съденията, обидите, убийствата над сънародниците си в Македония. Това е не само нихилизъм, това е и мазохизъм, и то провеждан от най-високи места. Ние се чувстваме изоставени и незащитени от страна на българската власт.

- Каква трябва да бъде според вас, българската политика към Р Македония?

- Според мен на първо място, трябва да се защитават всеотдайно интересите на Българската нация в Македония. На всички хора, които се самоопределят като българи. На второ место - да се противопоставят категорично на фалшификациите на българската история, като се докаже, че “македонската нация” е от 1948 г. Да докарат дотам нещата, че истината за историческото минало на Македония да излезат най-сетне на видело. Защото знаеме, че и Яне, и цар Самуил, и Глигор Пърличев, и Свети Климент и Свети Наум са българи и дори незнаят какво е т.нар. “македонска нация”. Да се разкаже как сърбите се опитаха да ни сътворят история, език и нация. България вече влезе в Европейския съюз, но е там само с единия крак. Другият и крак е Македония и ние, българите живеещи в нея...

ПАНДЕ ЕФТИМОВ: 300 000 БЪЛГАРИ КРАЙ ВАРДАР ЧАКАТ НАШИ ПАСПОРТИ

2007-11-22T11:40:00.000+02:00

Ако кабинетът ускори процедурата по даване на гражданство, ще получи много силна подкрепа в обществото

Днес в София се провежда Кръгла маса на тема “Нова българска политика спрямо Република Македония”. Участниците в нея би следвало да познават добре въпросната проблематика. Но няма да бъде излишно да чуят и други мнения.

Позицията ми на неформален лидер на българите в Република Македония е изстрадана чрез личната ми съдба. Роден съм от православни родители в семейство на революционери през 1932 г. в с. Претор, Преспа. Лежал съм 7 години в македонските затвори и съм бил под постоянно наблюдение заради националното си самосъзнание. Поради непрестанните преследвания, на които бях подложен от властите в Скопие, смених няколко професии. За да избегнат репресии и над тях, членове на семейството ми бяха принудени да емигрират.
От този си горчив опит мога да заявя, че една нова българска политика спрямо Република Македония трябва да намери решение на много въпроси. Като първостепенен е този за националната принадлежност на населението, обитаващо Повардарието. Както е известно, въпросът за националното самоопределение съдържа много общи елементи като езика, историята, фолклора, антропологията. Тези елементи са на място и на лице. На нас не ни трябва теория, която да доказва дали сме едни или други по етническа принадлежност, защото националното чувство е чисто индивидуално. Но ние никога не трябва да забравяме, че нашите големи възрожденци са казали какви сме ние по народност.
Не случайно през последните години няколко десетки хиляди македонски граждани са подали в упълномощените българските институции
документи за получаване на българско гражданство
Това е един много сериозен проблем и България трябва да му обърне по-голямо внимание, и да не прави повече пречки гражданството да се дава чрез една значително по-ефективна процедура. Не да се чака по три години и половина, а всички онези македонци, които са заявили своето желание да придобият българско гражданство, да го получат по най-бързия начин. Ако премиерът Сергей Станишев или някой друг български държавник даде българско гражданство на 200-300 хиляди македонци, то той ще получи една много силна подкрепа в България. Защото, ако анализираме последните четири-пет генерации, които са се родили в страната, то ще видим, че в нея живеят над един милион потомци на бежанци от Вардарска и Егейска Македония.

Сред няколко десетките хиляди македонски граждани подали документи за гражданство преобладават млади хора като тези разхождащи се край река Вардар в Скопие.

За голямо мое съжаление, към настоящия момент вместо да направят необходимото, за да се ускори максимално процеса по предоставяне на гражданство, българските власти все още продължават да се бавят. За тези три и половина години, през които аз също очаквам да придобия българско гражданство досега десет пъти щях да получа и сръбско, и хърватско, и италианско. В същото време, аз не мога, а и не искам да се редя на опашки пред българското посолство и да моля да ми се издаде входна виза, за да мога да посетя България. Но това, както вече казах, не е само мой проблем, а засяга един голям кръг от хора.
Затова се обръщам към онези български политици които днес все по-настойчиво говорят, че виждате ли, македонците искат да придобият българско гражданство, за да бъдат в Европа: “Вие забравяте, че ние винаги сме били в нея!” Тогава, когато вие бяхте херметически затворени във вашите граници, ние я посещавахме, без да имаме нужда от визи и без никакви проблеми. А и динарът беше като долар. Не е в това същността на въпроса! Просто трябва да им се даде на обикновените хора от Македония, които искат да получат българско гражданство възможността и те спокойно да ходят в Европейския съюз. Това ще бъде от българска страна и подкрепа на свободата на човека, на неговите чувства и на неговите потребности. Именно поради това, аз винаги съм бил за една по-отворена политика на България към Македония, която ще позволи да се решават по-бързо проблемите в техните отношения.

От по-отворената българска политика спрямо Македония зависи дали двете момчета търсещи прохлада на крепостта "Калето" в Скопие ще имат по-добра визия за България.

Аз искрено се надявам, че този въпрос скоро ще се разреши от едни по-разумни млади хора, които ще са с по-перспективно мислене, ще са освободени от предразсъдъци и ще гледат на света по един съвсем нов начин. Макар, че вие сте в преломен момент това, което беше до вчера България вече не е същото. Не бива да забравяме, че само до онзи ден обикновените българи се возеха на едни счупени “Жигули”, а днес имат стотици хиляди коли. Това говори, че сега хората са прагматични, имат не само пари, но и идеи за икономическо развитие. Сега България, образно казано, се “облече”, появиха се и нови хора със стандарт, но да се мисли, че може лесно да се стигне Европа за кратко време, е нереалистично като мислене. За мен обаче всичко това, което става е достатъчно основание да поддържам жив своя оптимизъм.
Междувременно, предстои подписване на
нова визова спогодба между Македония и България
Като македонски гражданин смятам, че трябва да се възприеме гръцкият принцип за издаване на визи. Най-малкото, защото гръцките консулски служби тук не прилагат никакви формалности при издаването на техни визи. Достатъчно е да отидеш в гръцкото посолство и получаваш виза не се иска нито покана, нито гаранции от роднини. И Гърция, и България, са в НАТО и в ЕС. Следователно, режимът за издаване на визи от двете държави трябва да бъде един и същ. И няма никакво основание българската държава, независимо дали това са изисквания на Брюксел, да създава изкуствени пречки пред контактите ни и да спъва нормалните връзки между гражданите ни.
Нека да се пусне народът свободно да комуникира! Не е нормално да насочваш хората да ходят в Гърция, Словения или Черна гора, вместо в България. На гражданите на Македония им е нужно отново да им се предостави онази възможност за свободна комуникация с българите, която съществуваше до въвеждане на визите. Нека да ходят на лекари, на минерални бани, на Черно море, на разходка в Кюстендил, София, Благоевград или Велинград. Основното е да се създаде пак такава атмосфера, която ще сложи край на делението помежду ни. Защото ние сме еднакви, само дето доста често приписваме собствените си слабости на другия и това естествено трови взаимоотношенията ни.
Затова всички проблеми, които спъват връзките ни, трябва час по-скоро да бъдат решени на едно по-високо ниво, за да може да се развие по-широко сътрудничество между хората в България и Македония. Тъй като, за съжаление, отново е затворена онази открита доскоро за всички врата, която през последните години позволяваше на гражданите на двете държави да общуват нормално. И именно поради това не бива да се забравя, че решаването им ще позволи не само да се преодолее
основната пречка за общуването с нашите роднини
в България, каквато остава границата между двете съседни държави. Но и въобще ще предостави една нова и силна възможност за засилване на българското влияние край Вардара. Защото, в съвременна Македония, както е известно, нито се предлага българска литература, нито се продават български вестници, нито се гледа българска телевизия, нито се слуша българско радио. Радио София, например, се слуша някъде до Осогово. Ние, българите тук, нямаме абсолютно нищо! А на нас ни трябва една нормална телевизия, тъй като сателитната не всеки може да я плати, за да я гледа скъпа е. Нужен ни е и вестник, който да е по джоба на всекиго и да се пише на местния правопис, защото тук повечето от хората не познават буквите “Ю”и “Я”, например, и не могат да четат на българската писмена норма.
Писмото на Свети Климент Охридски се употребява в България и Русия, но не и в Македония. Тук се ползва Караджицата, създадена от сърбина Вук Караджич, и донаправена според модулациите на Блаже Конески. И днес, поради това, че нямаме буквата “Ъ”, например, пишем със запетайка, като “ръка” се изписва “р'ка” или “тъга” “т'га”. Всички тези абсурди, взети заедно, създават един изключително тежък проблем за културния обмен между България и Македония. Затова, ако има добра воля и в двете страни, е добре да се разшири културното сътрудничество помежду ни чрез по-засилено гостуване на ансамбли, театри, журналисти, обикновени туристи, ако щете, които да могат взаимно да се опознават. И по този естествен начин постепенно да разрушат онези изкуствени прегради, които в течение на времето бяха създадени между нас. Така един ден неизбежно ще се стигне до едно по-голямо разбиране, а защо не и до консенсус.

http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=135069&cid=50&eid=1180

Владимир Перев: България все още е под съветска ментална окупация, а Македония под югославска

2007-10-17T12:26:00.000+02:00

http://petyr.blogspot.com/2007/08/blog-post_13.html

България все още е под съветска ментална окупация, а Македония под югославска. Българската ВМРО е търговска фирма на няколко души, а ОМО обслужва сръбски интереси, смята журналистът

Владимир Перев е роден 1945 г. в Прилеп. Баща му е български офицер в двете световни войни и кмет на Прилеп по време на краткото българско управление. Владимир Перев завършва в Скопие като впоследствие работи като журналист. През 2004г. е уволнен от македонската национална телевизия заради пробългарски позиции. Днес пише статии по македонския въпрос, като тази година отправи отворено писмо до президента Първанов. Там Перев отбелязва, че докато и двамата са заложници на службите, Първанов все още може да направи нещо за българщината в Македония.

Г-н Перев, как Вие се борите с “македонският страх”, за който пишете?

Македонският страх – страхът на македонците, които са осъзнали своите етнически корени, да изказват публично българското си съзнание е феномен, който още никой не е преодолял. Най-малко съм го преодолял аз, между другото. Страхът се надмогва с годините и с опитът. Човек, който вече няма какво да скрие би трябвало логично да не се плаши от последствията на своите позиции. Аз никога не съм бил в положение да крия своята българска етническа идентичност, защото на баща ми са казвали Хараламби “Българина”. На мен никога не са ми казвали : “не казвай, че си българин”, а повече – “не казвай публично, че си българин”. Страхът си остава, той е вкоренен и човек го носи до смъртта си. Но аз вече съм над 60 годишен, нямам амбиции за някаква политическа или друга кариера. Синът ми е на 27 години и е в САЩ. Аз нямам задължения към никого, не моля за нищо, така че за мен сега е нормално да си казвам мнението открито. Страхът дълго ще остане у македонеца.

Страх само в Македония ли има, няма ли е в България?

В българина ще остане един друг страх. Имало е една песен, написана за идването на Хрушчов на власт в СССР : “Никога вече няма да има страх в Русия!”. Авторът доста се е изложил. Ние всички още дълго ще се страхуваме от нещо. Всеки се плаши най-много от това, което не познава. Ние не знаем какво ще е нашето бъдеще. Българите се страхуват да кажат колко страшна беше комунистическата система, защото не знаят дали утре няма да им се върне един нов съветски комунизъм. За това те не могат да кажат откровено против кого са и какво е било преди. Дори говорейки за Македония често чуваме думи за Павел Шатев – “великият” гемиджия, взривил кораба Гуадалкивир. За него обаче трябва да кажем друго – че най-голямата грешка на турския султан е, че не му е отрязал главата. Тогава в България щеше да има един агент на Коминтерна по-малко. Тогава по-малко щяха да бъдат шансовете съветската армия да окупира България. И тогава помалко хора щяха да умрат или да идат в затворите заради комунистически агенти като Шатев и Шарло. Сега щеше да има повече щастливи хора в София.

Защо днес се реабилитират такива фигури?

Ние имаме грешен подход към темата. Говорим за това какъв мъченик е бил Павел Шатев. Но никой не казва как са отрязали главата на един Йордан Бадев, големият литературен критик, за когото малко хора вече изобщо са чували. Никой не иска да каже как зверски е бил убит Данаил Крапчев. Всички говорят само за Шатев и Шатаров. Голяма работа, че са били българи. Ние всички сме българи. Това, че някой е бил българин не го амнистира, че е бил злосторник.

И в Македония ли е така?

В Македония Втората световна война още не е приключила. Македонците още се борят срещу “българския фашистки окупатор”, още живеят с митовете от Югославия и още никой не смее да проговори. Колко души избиха комунистите, когато влязоха в Македония? Никой не смее да спомене за страшните концлагери, каквито имаше в Югославия. И в България човек няма право да се изкаже – например срещу комунистите. Българите обичат да казват : “ при вас по времето на Тито беше хубаво, а при нас по-времето на Тато беше лошо, нямаше демокрация”. Но това никак не е верно. В Югославия имаше демокрация единствено дотолкова, доколкото човек имаше право да я напусне, ако иска. Дори това легално ставаше едва след 1965 г. Това беше един лукав модел, който Тито употреби, за да елиминира недоволните. Сега същото е в Бъгария – всички, които не са доволни от работата си или от заплащането – заминават. В България вече почти няма кой да работи – нормално е заплатите да се вдигат и българинът да живее по-добре. Иначе Тито беше даже по-страшен тиранин от Тодор Живков. И двата бяха примитивни хора – хитри и коварни селяни.

Днес България и Македония поне не са оправлявани от такива тоталитарни режими. Все още обаче българите не могат да намерят ключ към душата на македонеца.

Душата на македонеца... основният въпрос е дали въобще македонецът има душа. През последните 100 години всички околни държави, включително България, са се отнасяли бездушно към македонеца. Той си е загубил душата като начин за самосъхранение, за физическо оцеляване. Като винтилите, които изпускат парата, за да не експлодират. Македонецът е бил тормозен, изнасилван, убиван и най-страшното е, че е бил обиждан винаги. Веднъж е бил принуден да си промени националната идентичност и да стане сърбин, втори път – да стене югославянин. Когато българите се връщат през 1941 г. вече националната идентичност е започнала да се подменя с идеологическа – македонеца е станал комунист, повече лъжекомунист. Лужекомунистите са по-страшни. Те знаят, че тая работа комунизма не става, но го поддържат като начин да са на власт. Македонецът е станал лъжекомунист, а оттам нищо.

А какъв е македонецът днес?

Днес македонецът не може да забрави, че е живял в 24-милионна Югославия. Управлявали са сърбите, но той е имал възможност да си каже мнението по въпросите, за които е позволено да си кажеш мнението. Македонецът днес се връща назад към античните македонци, търси си корените от Александър Македонски. Истината е, че македонецът не иска да е българин, не може да е югославянин или сърбин, гърците не го искат, и за това решава, че е наследник на Александър Македонски. Наследник на велик народ, който случайно е западнал и днес е малоброен и некултурен. Същото нещо става и в България – след заминаването на съветските окупационни войски и края на съветската политическа окупация продължила до 1990 година. В България остана съветската ментална окупация. Днес българите търсят корените си далеч на изток, хора като Петър Добрев бягат в далечната история. (Б.а. Историкът Петър Добрев няма нищо общо с автора на това интервю – журналистът Петър Добрев). Чета тези, че Китайската стена е била направена за защита от българските племена. Това дори да е истина, за мен е пълен идиотизъм. Абсолютно не ме интересува и никой нормален човек не го интересува защо е построена Китайската стена и дали са я нападали българите. Тя просто е построена в едно далечно време, когато не е важно какво се е случвало.

И все пак, може ли такъв ключ да бъде намерен?

Да намериш ключ към душата на някой, който самият се съмнява дали има душа, е много сложна работа. Ние не се разбираме не само защото говорим две тотално различни наречия. Не се разбираме, защото 80 години сме били напълно разделени, били сме в различни цивилизационни течения, мислели сме за общи неща по различен начин. Много е тежко сега да се намерим едни други. Ще трябва да мине време, ще трябва много да дружим заедно, ще трябва да имаме много смесени бракове и чак нашите деца ще могат да преодолеят различните системи, в които ние сме расли. Най-трагичното е, че ние и днес се развиваме по различен начин и живеем различен живот. Маловажно е дали някой има български паспорт или не. България не е в паспорта, България е в душата. Човек може има български паспорт, да живее в София, да е женен тук, но с паметта си да е в Македония. Никога няма да забравя, когато говорих с един велик българин – емигрантът в Торонто Георги Младенов и му казах : “Абе, Бай Гошо, говориш като някакъв простак от Мусомище, а си напуснал Мусомище преди 50 години, завършил си два университета и говориш четири чужди езика”. А той каза: “Владо, аз напуснах Мусомище, но то не напусна мен, то ми е в душата. Затова съм такъв!” Човекът беше напълно прав, това е най-съвършената истина, която съм чувал. Ние трябва да се преборим първо със себе си. Много малък е проблемът колко души ще вземат паспорти – това е политически въпрос, а не въпрос на идентичност. Въпросът е доколко ние ще се преборим вътре в себе си, доколко ще започнем да мислим и живеем по български. И колко българите от България ще ние приемат като инакомислещи, пък макар и кръвни братя. Това е проблемът.

Защо се връщаме с векове назад в историята си, а не говорим изобщо за историята си след 44г.? Например у нас наскоро имаше конференция величаеща делото на Георги Димитров.

Всичко е изчислено. Ние всички знаем, но се правим, че не знаем, какво се е случило след 44 г. Българинът в България е под съветска духовна окупация, а в Македония под югославска. Ние трудно ще се освободим от тези схеми. Всички знаят, че “геройството” на Георги Димитров от Лайпцигският процес е една измислица, един договор между Сталин и Хитлер. Нито процесът е бил толкова сериозен, нито Георги Димитров се е държал толкова геройски. Знае се и, че този така наречен “герой” после е станал пълен алкохолик и абсолютно е изгубил личността си – ако някога я е имал. Един достоен човек, ако беше живял до годините на Димитров и бе видял какво е причинил на народа си, щеше да извърши самоубийство. Не само японците се самоубиват, много почтени хора са го правили. Дори комунисти са извършвали самоубийство, когато са видяли, че идеята им не се реализира. Днес да се каже, че Георги Димитров е бил добър човек е злосторство! Един добър човек не може да донесе нещастие на своя народ и да бъде безучастен към тази работа. Нас ние страх да кажем всичко това, страх ни е от себе си, страхуваме се, че някой простак на улицата ще ни пребие. Даже ни е страх от собствените ни дядовци и баби, които казват, че са живяли добре “по социализма”. Всички тъгуват по социализма, казват, че тогава са били по-богати. Това не е вярно, всички деляха общата бедност. Сега хората ревнуват, че пак са бедни, а други направиха големи пари. Проблемът не е в това, че България обедня след социализма – напротив, България забогатя. Проблемът е, че не всички забогатяха. Хората бяха учени от комунизма, че са еднакви помежду си. Това не е така, те не са еднакви, Бог ги е сътворил различни.

Комунистическа креатура ли е и ОМО?

Проблемът за ОМО “Илинден” излиза извън релсите на демокрацията. Това е политически въпрос, от който определени хора печелят пари и власт. Всички знаем, че ОМО “Илинден” е коварното семе на Коминтерна. Когато се говори срещу ОМО в България, се говори като за изменници на националната ни кауза. Застават Каракачанов и Божидар Димитров и говорят, но не казват, че ОМО е продукт на Коминтерна и на съветския империализъм. ОМО са една шепа хора. Вече не сме в комунизма да ги затворим в Белене и да ги избием – така щеше да се реши проблемът 45 г. Така Сталин е учил своите гаулайтери като Шатаров – има човек – има проблем, няма човек - няма проблем. Оказва се, че ОМО не може да събере 5000 подписа, за да регистрира партията легално. Оказва се, че те дори с пари не могат да намерят достатъчно хора, които да се пишат македонци. Ако нещо не става с душа, не става и с пари, значи никак не може да стане. Тази малка група дори не трябва да бъде предмет на обсъждане. Те са финансирани от някои определени политически кръгове в Македония, за да служат на сръбските интереси. Винаги, когато България предяви претенции за Западните покрайнини – една изконно българска земя населена с българи, веднага някой дръпва конците и се появява ОМО. Това е организация, която служи на безраборните македонски и български политици да си правят кариера.

- А българската ВМРО, не е ли и тя е една подобна оранизация?

Българската ВМРО не същестествува. Това е една търговска фирма на няколко души, която прави добри пари. Но с тези пари не съм чул ВМРО да е поело издръжката на някои бедни студенти от Македония. Даже от Молдова, от Бесарабия. Айде, да не е от там. Аз ви гарантирам, че в Цариград все още има българска колония, която е запазила своята идентичност, но живее в крайна бедност. Защо ВМРО не взема някое дете от там, за да получи образование тук. За 17 години ние разбрахме, че ВМРО на нашите предци вече не съществува – нито в Македония, нито в България. Днес в Македония става дума за една прагматична политическа партия, а в София за една търговска организация.

-Как тогава подобни партии могат да говорят за бъдещето на България и Македония?

България си остава в душата. Така ще е до края на моя живот и никой не може да я махне от там. Явно трябва да се случат нови катаклизми, нови турболенции и подялби на Македония преди политиците от нашите страни да се чувстват готови да говорят за общото ни бъдеще. Сега просто няма никакво желание за общо бъдеще. Няма телевизия, няма вестници, няма книги, няма нищо.

-Има телевизия “Планета”...

-Да, има “Планета”. Това е най-срамното нещо. “Планета” остана като законен наследник на делото на българската екзархия в Македония. Страшна работа.

-Виждате ли други по-сериозни общи проекти, които да ни сближат отново?

Не виждам нищо. Не знам и откъде трябва да започне. 17 години ги изгубихме в празни ходове. България влезе в Европейския съюз и е щастлива, че има кой да я командва. Македония няма кой да я командва, тя е оставена на Груевски, на Цървенковски – на хора, които нямат хабер от това как се командва една държава. Те дори жените си не могат да командват, вкъщи са безгласни. И оставена без команда, Македония върви към гибелта си. Македония има сериозни проблеми със себе си. Тя има идентичност, която никой не може да признае. А не иска да приеме една вече призната идентичност, защото това ще е промяна на идентичността. Няма смисъл в момента да се срещат Първанов и Цървенковски, защото те нямат какво да си кажат, не знаят какво да си кажат. Освен това и няма кой да ги слуша, защото всеки знаят, че президентите няма какво да кажат и съответно никой не иска да слуша глупаци. Те казват, че всичко се подобрява, а в същото време в Македония има огромна безработица, а македонският човек живее на дъното на Европа.

-България все пак влезе в ЕС. Как виждате разликата с Македония?

-В България поне има някаква надежда, че може да стане по-добре, а надеждата знаете умира последна. Хората в Македония вече нямат такава надежда. А човек без надежда е непродуктивен за обществото. Той е комформист, гледа само да се напие, да се наяде и да изхарчи парите си докато е жив. Така аз не виждам надежда за македонската младеж, освен ако не се приобщи към България. Въпреки отпора на част от българското общество към македонците, въпреки леката пренебрежителност на някои, само в България един македонец може да бъде равноправен гражданин с местното население. Това не може да стане никъде другаде по света, навсякъде другаде той ще си остане чужденец. Но никой няма кураж да каже на младите македонци, че те ще са равноправни граждани на света само като българи и само българите ще ги приемат като равни на себе си. Навсякъде другаде ще са втора и трета категория хора. Тук само можеш да спориш, да имаш друго мнение, защото хората те чувстват като равен.

-Но това никъде не се казва. Дори в българските медии се чуват гласове против даването на български паспорти на македонците, защото те били лъжепатриоти.

Имало е войнствен патриотизъм, имало в патриотизъм с писано слово. Днес патриотизма е повече в душата – като чувство. Следователно няма правила за това кой македонец трябва да добие български паспорт и кой не, защото го взима по някакви икономически или други причини. Щом македонците сами искат български паспорт, защо да им се отказва. Всеки ден македонци вземат американски паспорти, това е нормално. Но защо една далечна Америка иска да вземе македонците, а България не иска. Дори да не се чувства българин – да дойде тук, да поживее, децата му да се родят тука – малко време да мине и той ще си промени мнението. Има и хора, които се чувстат българи, но не търсят паспорт. Хората живеят с предубеждението, че паспорта означава личност. Той означава само възможност, както и дипломата не означава професионализъм, тя е само стартова позиция. При паспорта важно е желанието.

-А какво мислите за процедурата по издаване на български документи? Не е ли прекалено дълга?

Вижте, аз не съм за това хората да ги мъчат по три, четири години. Но трябва и да разберем българската държава, за нея е обидно един човек да получи паспорт за по-малко от шест месеца. Трябва македонеца да мине през един период на катарзис, прочистване – една година някъде. Да знае, че държавата мисли за него, че тя разрешава, да прочете нещо междувременно. Паспорта трябва да се придобива, когато нещата малко съзреят, но все пак да не се чака по три години. Иначе карта за постоянно пребиваване трябва да се издава веднага, за да се адаптират по-лесно македонците, да пътуват свободно и т.н. Това е важно. Българи пътуват, учат, работят по цял свят и се връщат тук с едно променено мислене. А мекедонците стоят затворени в своите ограничени простори – цяла Македония се обикаля за два дни с магаре. Не само физическите, духовните пространства са силно ограничени. Македонците са затворени в своите предубеждения, в своя страх, в своето незнание. Как тогава в бъдеще ще разговавят един македонец, който цял живот си е стоял в Щип например, и един негов връстник българин. България обаче предпочита да не реагира. България е най-успешната приказка на европейския съюз.

-Казавате най-успешната приказка. Но същатата България е много бедна и не се бори за националните си интереси.

Да, но колкото и да им е жал на неокомунистите, България намери своя път. Тяхната идея пък се оказа тотален провал. Иронията на съдбата е, че един Георги Пирински е в парламента и гласува закони, които са в тотална съпротива с това, което е правил баща му – Гео Зайков. Днес Георги всеки ден плюе на гроба на баща си. И на мен ми прави неописуемо удоволствие. За разлика от него, при всяка моя изявя по българския въпрос аз паля свещ на гроба на баща си. Те ни гледат отгоре и по общите критерии Георги Пирински е успешният човек, а аз съм неуспешният – изгонен от работа. Но по общочовешките критерии Георги Пирински е една трагедия.Той нищо не направи да защити делото на баща си. А аз правя всичко да защитя делото на баща си – български офицер в две световни войни.
Един Сергей Димитриевич Станишев пък, се ръкува с разни англичани и генерали от НАТО. Баща му се върти в гроба. Това е да живееш един неуспешен живот.

Дали така могат да се обърнат нещата и в Македония? Доскорошните македонисти да заговорят друго.

Вижте, от моя личен опит аз мога да кажа едно. С течението на годините, човек започва да придобива едно перверзно удоволствие от измъчването на другите духовно. Така и аз, когато се заседя в някое кафене с жива музика и видя, че там и са и някои бивши югославски офицери или сърби останали от едно време в Македония най-логично би било да им поръчам някоя българска песен. Но аз не правя това, аз им поръчвам “Югославия от Дрина?? до Вардара” да я пеят на сръбски. И те пеят и плачат. Така баща ми слушаше радио “София” с д-р Асен Татарчев през 1951 г. и пееха и плачеха. Плачеха, защото знаеха какво са изгубили. За това и аз сега карам сърбите и сърбоманите да плачат за това, което са загубили. Те едва сега осъзнават какво са имали. Седем милиона сърби търговци на свине командваха 20 милиона югославяни! Да плачат сега, това е моето отмъщение и няма по-голямо удоволствие от това Георги Пирински да е председател на първия български парламент част от ЕС. Днес той чака американците – същите които навремето изгониха баща му.

Но въпреки всичко Пирински и хората като него още са на власт. А Вие единствено можете да комуникирате с тях чрез медиите, какво във Вашето “Македонско писмо” до Георги Първанов.

Да, те се оказаха по-умни от нас и на нашите ширини все още командват. Като написах писмото до Първанов не мислех, че той ще отговори или ще се трогне. Мисля, че му казах нещо, което той много добре знае, дори го знае по-добре от мене. Но това, че му показавам, че и аз знам това, което той знае, е положително. Мисля, че ако повече хора казваха на властта това, което знаят за нея, нещата в страната щяха да са по-добре. Не е добре да има мръсни политически тайни, те обезличават хората. Защо да се крие, че Първанов е заложник на службите. Аз знам, че това е така, а и той знае, че аз съм заложник на службите.

Вие и друг път сте споменавали тази зависимост...

Това е ясно, аз съм пропътувал целия свят само с македонския си паспорт. Никой нормален човек не може да мисли, че това може да стане просто така – без някой да стои зад мен. Само някой ненормален човек може да мисли, че Владимир Перев просто така пътува два пъти годишно до Америка без проблеми с визата. Да не мислите пък, че Първанов е станал президент, защото е бил най-умният историк? Много умни хора в България взимат най-много по 600 лв. заплата, а са написали много повече исторически книги от Първанов. Той е станал президент, защото някой друг е искал това.
Мен днес не ми трябва български паспорт, за да пътувам или да купувам имоти. Аз съм безимотен, нямам нищо в живота. Той ми е един вид ментална мастурбация – да го показвам на неприятелите си. Той дефакто за нищо не ми служи, но чрез него потвърждавам наново себе си. Показвам отново на самия себе си, че съм Аз. Взех го много преди да се знае, че ще падне Шенген и България ще е в ЕС. По това време македонските олигофрени, които никога не могат да мислят със собствения си мозък смятаха, че македонците и сърбите ще влязат по-напред от България в Европа. Но да не мислят сами са възпитавани всички македонски поколения през последните сто години.

Смятате ли обаче, че България като част от ЕС ще промени политиката си към Македония?

Най-срамното нещо в момента в България е, че тройката Пирински, Станишев и Първанов единствено по една линия успява да спазва заветите да бащите си – да държат по-далеч българщината от Македония. В това единствено са успешни. Няма да върнат комунизма, Маркс се оказа фарс. Но заедно със сърбите и гърците успяха да отлъчат Македония от България. През 90-те години обикновеният български човек чувстваше любов към Македония. Македонските ръководители – начело с Киро Глигоров – един мошеник и продажник на сръбските интереси, заедно с българските политици направиха така, че Македония да се отдели от сърцето на обикновения българин. Това е най-голямата трагедия и за българина и за македонеца. Времето ще покаже дали това ще се промени. България днес повтаря грешката на македонските комунисти. Ние сме един народ. Аз не съм дошъл в чужда земя. Баба ми е имала девет дъщери и само една – майка ми - е останала омъжена в Македония. Аз не съм дошъл в София в чужда земя. В моята земя аз имам същите права като хората от Варна, Бургас или Пловдив.

Да, но нашите политици мълчат, а македонските говорят за “българска окупация на Македония”.

Не е имало българска окупация през Втората световна война. Говорих с един македонски журналист – сърбин по произход – Синиша Станкович. Казах му : “Синиша, аз знам, че твоя дядо е бил голям учен и е направил много за Охридското езеро. Той е бил сръбски биолог, дошъл в Македония между двете световни войни. Не можеш да ми говориш за българска окупация на Македония, защото баща ми е бил български офицер и кмет на Прилеп по времето на българското владение. Значи според теб баща ми е окупирал Прилеп, а дядо ти е освободил Македония от баща ми. Ти трябва да си ненормален за да кажеш подобно нещо. Значи твоя дядо сърбин ме е освободил мене македонеца от баща ми!? Това е идиотизъм.” Той помоли да не говорим повече за това.
Но новите български политици, с изключение на Костов, отново изграждат стени между двете страни. Дори Тодор Живков беше по-добър от тях. Днес ние трудно излизаме от този кръг. Младите могат – и физически и духовно. Но ние по-старите – никак.

-Виждате ли в бъдеще възможност за взаимно приближаване?

Никога не съм мислил, че с обиди като моите по адрес на Първанов и т.н. ние ще се сближим. Макар, че аз казах само истини, но те са най-обидното нещо. Хората обаче не искат да чуват истината. Македонците се оказаха напълно нетолерантни към българите – тяхните еднокръвни братя. Българите пък през цялото време бяха напълно толерантни. Дори това, че днес някои българи настръхват срещу Македония е добре. Но не трябва да се настръхва срещу тези македонци, които са дошли тук да учат и живеят. Какво са виновни те? Нещата трябва да се изяснят между политици, журналисти и историци, а не да се остава на обикновените хора да се чепкат помежду си. Ние обикновените хора не сме виновни, че сме били разделени и няма смисъл сега да си говорим за измислици. Българската войска в Македония през Втората световна война не е избила повече от 140 души – провинени партизани с пушка в ръце. За тези неща си има архиви, но те не се ползват, а се разказват митове. А защо никой не говори колко хора избиха партизаните? Само през 44 г. те избиха повече от 500 души в Македония и над 5 000 в България. За това никой не говори. Говори се само за това, което може да ни раздели. Не се търси обратният път. Затова и ще има нови преизпитания на духа ни. Важното е да не прекъсва диалога, връзките. Тази борба, това движение ще доведе и до победа на българщината.

Виктор Канзуров : Ако България не защити историческите си личности от Македония, то тя няма причини да съществува

2007-10-17T12:24:00.000+02:00

http://petyr.blogspot.com/2007/05/blog-post_2186.html

Вместо да защитава историческата истина, България се грижи бюрократите да получават рушвети от чакащите за паспорти, смята македонският журналист Виктор Канзуров

35-годишният Виктор Канзуров от Скопие е може би единственият македонски журналист, който си позволява открити пробългарски позиции. Канзуров не пести острите си критики към властта и в Македония, и у нас. Следвал е философия в скопския университет “Св. Кирил и Методий”, след което работи в местни вестници, последният от които интернет изданието „Трибуна“. Там могат да се прочетат негови публикации, които изобличават доктрината на „македонизма“, сърбоманството в Македония и бездействието на българската държава.

- Г-н Канзуров, в статиите си открито говорите за българския произход на славянското население в Македония. Не са ли опасни подобни позиции у вас?

- Наистина, малко ме е страх, не толкова за мен, колкото за семейството ми. Такава е историята на Македония, че за хора с пробългарски позиции или за хора, които се чувстват етнически българи винаги има опасности, понякога и за живота им. Аз имам подобен опит – когато бях на 18 години бях арестуван от службите на Държавна сигурност – още по югославско време. Мотивът беше, че съм правил публични изяви Македония да се отцепи от Югославия и да съществува като самостоятелна и независима държава. Заплашваха ме, че ще уволнят майка ми и баща ми от работа, а сестра ми ще изгонят от училище. Сестра ми тогава беше на 15 години – какво можеше да разбира от политика или история. Днес ме е страх, че понеже фамилията ми е рядка – Канзуров, някои роднини могат да пострадат – да не им дават работа и т. н. Но точно защото ме е страх пиша всички тези неща. Това е историческата истина за Македония. Ако аз не пиша за нея, вечер, когато се завия с юргана ще ме измъчва съвестта. А по-трудно нещо за един човек няма. Аз искам да ми е спокойно, да мога да спя вечер. Именно защото съм страхлив и не мога да живея с такива трудности в душата – аз ги пиша.

- В по-ново време няма ли заплахи?

- Често в ресторанти или кафенета познавам, че на съседната маса седи полицай и слухти – толкова „интелигентнo“ се дегизират. Когато знаеш, че не си престъпник, не си лъжец, не правиш нещо вредно за страната – защо те следят тогава? Само защото принадлежиш по чувства към една нация? Не е удобно. Все пак в последно време има разчупване на ледовете. След 1991 г. в списанието „Македонско дело“ и в „Глас“ на ВМРО-ДПМНЕ излязоха някои статии, които ако не друго, поне признаваха, че до 1944 – 1945 г. славянското населението в Македония се е чувствало като част от българската нация. Казваше се, че така са се определяли и всички революционери, възрожденци, всички провъзгласени за основоположници на македонската държава. После обаче Държавна сигурност преследваше авторите, а изданията им бяха лишени от реклами. Това доведе до силна автоцензура. Но днес, освен нея продължава да е налице и физическата заплаха – както наскоро, когато делегацията на българското посолство и местни българи искаха да положат цветя в църквата „Св. Спас“ - на гроба на Гоце Делчев. 15 минути липсваше полиция и група от 10-15 хулигени отправяха реални заплахи към официална делегация на страна членка на Европейския съюз! Все пак не се стигна до инциденти, но случката беше показателна за това, че все още нищо не е спокойно. В случая не толкова за българската делегация, колкото за местните българи.

- Има ли други журналисти освен вас, които да са на подобни позиции?

- Освен електронното списание „Трибуна“ няма друга медия с такива позиции. Трябва да се знае, че в Македония за хора, които се занимават с обществена дейност – журналисти, историци, хора от естрадата, от изкуството, спортисти, се търсят откровени сърбомани. Впоследствие дейността им се използва за пропаганда. Може би в професии като лекари и инжинери има много хора, които се чувстват българи. Но има по-малко от петима журналисти.

- Тогава не трябва ли да се разпространяват повече български медии в Македония – освен единствената за момента - ТВ Планета?

- Първият проблем е, че България изобщо не е заинтересована за Македония. За съжаление това се чувства дори сред обикновените хора. Не, че те имат някакви лоши чувства към Македония, но представата им за това какво става там са толкова далече от реалността, колкото ние сме далеч от Луната. Така много обикновени хора смятат, че на 13 януари тази година, на панихидата на Мара Бунева, са били бити българи от България. Казват „вашите“ биха „нашите“, „там бият българи“. Такива бяха и статиите във вестниците. Как да обясня, че бяха бити българи от Македония, някои от тях може и да имат българско гражданство, но си живеят в Македония.
Вторият проблем е, че властта в Македония не иска нищо българско. Не може да си купиш дори минерална вода от България, макар че има повече от десет вида сръбска и гръцка. Няма никакви български стоки, само един вид шоколад. Нормално, собствениците на кабелните телевизии не искат да пускат нищо българско, нищо че езикът не е много по-различен от местния. Допускат се само поп-фолк канали, но самите те пускат музика от всички балкански страни, не са чисто български. Наскоро обаче прочетох,че много македонски кабелни оператори са купени от българска фирма – това дава надежда, че скоро ще може да се гледа повече българска телевизия. (Б. а. - Става въпрос за българската телекомуникационна компания “Кейбъл тел”, която купи 13 кабелни оператора в Македония.) За момента обаче има повече от 10 канала от бившите юго републики, повечето сръбски.

- Казахте, че властта в България не се интересува от Македония, няма ли надежда за някакво влияние от други български кръгове?

- Когато става въпрос за Македония има нужда от хора, които не само да са запознати добре исторически с македонския въпрос, но и познават психологията на днешния македонец. България виждам хора, които перфектно познават македонския въпрос, знаят какво се случва във Вардарска Македония и след Втората световна война и в наши дни, но не познават психологията на обикновения македонски човек. Малко хора в България са наясно колко е успешна „македонизацията“ на населението колко завършено е неговото отродяване. Освен това – повечето хора в Македония, които се чувстват българи са или прекалено интровертни, или пък „ексхибиционисти“. Докато първите само четат, вторите знаят, че с българското етническо самочувствие са по някакъв начин екзотични във Вардарска Македония и винаги получават внимание. И двата типа обаче нямат импулс за някакви практически действия, а и не знаят как да ги предприемат.

- Може би единственото реално действие, което нашата държава предприема е, че дава на македонците възможност за получаване на българско гражданство. Но в обществото продължава да се спори, има хора, които са против. Какво е вашето мнение?

- Това наистина е едно от малкото неща, които българската държава прави за Македония. Трябва да се знае, че от хората в Македония, които се чувстват българи, по-малко от 40% имат българско гражданство. Аз също нямам българско гражданство. Докато от тези, които имат - около 70% не се чувстват българи и го имат само от икономически интерес. Но въпреки това аз смятам, че България трябва да дава гражданства и да ускори процедурата. За момента няма строг срок, в който се получават паспортите и процедурата често отива до три години. Това дава възможност на така наречените „посредници“, както и на някои български бюрократи да печелят на гърба на хората, което според мен е отвратително. Трябва всички, които искат гражданство да могат по-бързо да го получат – ако нищо друго, те така поне спират да са българофоби.

- Дали чрез даването на паспорти българската държава стартира някакъв дългосрочен план за влияние в Македония?

- Това е единственият начин, по който България за момента печели някакво влияние. Но по други, много по-важни въпроси тя изобщо не иска да играе роля. България изглежда изобщо не се интересува от това, че в Македония се проявява едно „нацистко“ отношение към хората, които се чувстват българи. Това не са някакви крайни думи, мога да ви намеря повече от 100 статии само в последната година-две, в които откровено можем да намерим станалия популярен „език на омразата“ спрямо българите. Не става въпрос за защита на македонистката доктрина или днешното македонско етническо чувство, говорим си просто за омраза към българския народ. Но българската държава e толкова незаинтересованa, все едно става дума за далечна и демоктарична страна като Норвегия.

- Виждате ли надежда за промяна на това поведение?

- Ако България не заяви някакво отношение към този македонистки, сърбомански „нацизъм“ и не защити своите исторически личности, родени в пределите на географска Македония, то аз не виждам причини България да съществува. България не защитава имена като Гоце Делчев и Даме Груев, чиито идол е бил Васил Левски и които са формирали революционната си организация по негов пример. Това означава, че България не се интересува не само от Гоце и Даме, но и от Васил Левски. Какво като той беше обявен за най-великия българин? Името на националният стадион, на футболният клуб, на булеварда в София, се превръщат е една фасада, в една измама към българския народ. Не може да проявявате такава незаинтересованост към държава, която фалшифицира личностите от вашата история. Как биха се чувствали Георги Първанов, Сергей Станишев или Георги Пирински, ако някой им бръкне в джоба, открадне им паспорта и кредитните карти и започне да ги използва? Не само това, а и твърди, че те винаги са били негови.

- Българските политици обаче не реагират. Защо е така според Вас?

- Явно всички политици в България от 1989г. насам се вълнуват само от личния си интерес. За интереса на българската нация изобщо не се интересуват. Не само това, а проявяват една учудваща летаргия и бездушие към сънародниците си. Няма какво да си замазваме очите, обикновените хора в Македония имат македонистко самосъзнание, защото не знаят как са се чувствали възрожденците и дейците от ВМРО. Но явно вместо да обяснява това, България се грижи бюрократите да получават рушвети от посредниците за паспорти. Само 10% от тази грижа да се пренасочи към историческата проблематика и много от трудностите ще бъдат решени. Хората в Македония мислят, че България краде тяхната история. Че Гоце Делчев, Даме Груев, Григор Пърличев, братя Миладинови са етнически македонци. Ако някой им каже, че тези личности са били с българско самосъзнание, ще трябва около минута преди изобщо да започнат да го мразят, първо ще се чудят дали е паднал от Марс или от Юпитер. Толкова са погрешни знанията им!

- Според вас каквъв би трябвало да е закъснелият отговор на България?

- България може да започне дело срещу Македония за това фалшифициране. Но за тази цел трябва екип от 10-тина човека, които да получават заплата. Трябва да се плати и за скъпи и качествени адвокати. България не иска да харчи пари за подобно нещо.

- Дали не е логично България да не иска да харчи пари за Македония, след като във властта са хора като Георги Пирински? (. а. - Както съобщи преди време агенция „Фокус“, позовавайки се на вестник „Македонска трибуна“, във факсимиле на официални документи на Георги /Гео/ Зайков – бащата на Георги Пирински, той сам определя себе си “по националност - югославянин, а по раса – македонец”. Според архивите Зайков – Пирински е членувал в създаденото по директива на Коминтерна ВМРО-(обединена). Тя е имала за цел да смени национално-освободителната насоченост на борбите на българите от Македония с класова и пролетарско-социалистическа.)

- Сега сме 2007г. и предполагам, че го няма поне официално Коминтерна, макар че следи от него виждаме и в България и в Македония. Надявам се, че Георги Пирински няма идеологическия фанатизъм на баща си, а и да го има – че условията вече са други и той няма да може да го реализира. Времето не работи в полза на македонизма.

- Има някои хора в Македония, които твърдят, че не са сърбомани, но въпреки това не са и българи. Вашето мнение?

- Добре, да приемем, че в Македония няма сърбомани, а македонци, които са нито сърби, нито българи, нито гърци. Защо тогава има толкова сръбски ТВ канали? Защо се продават повече сръбски вестници в сравнение с всички останали, включително македонските? Защо тези „автентични“ македонци, потомци на Филип Македонски, са такива екзалтирани подръжници на всички сръбски спортни отбори? Защо на рожденните си дни слушат само сръбска музика? Защо винаги дават 12 точки за Сърбия на Евровизия и я подържат повече от любимата си Македония? Защо говорят с много сърбизми, които дори не са част от македонския книжовен език? Защо им пречи всичко, което идва от България? Македонци ли са това? Това са сърбомани, дори не сърби, а великосръбски шовинисти. Както е било желанието на Стоян Новакович – македонизма като ключ за сърбизирането на Македония. Хората просто ги мързи да мръднат от фотьойла, да отидат от библиотеката и да видят как всички македонски възрожденци са се определяли, дори Мисирков. За по-старите е разбираемо, те са минали през толкова опасности, че е нормално сега да не изявяват публично някакви пробългарски чувства. В критичната нощ и Св. Петър три пъти се е отказал от Исус. Това и аз го почуствах на плочата на Мара Бунева – когато хора отишли на панихида с цветя и венци бяха бити от лица на ръба на умствената изостаналост. После в медиите почти никой не каза лоша дума за инцидента…

- За някои представители на ВМРО-ДПМНЕ се говори, че имат български паспорти. Можем ли обаче да говорим за някакви симпатии към България от страна на тази партия?

- За това често се говори в Македония, но такива спекулации са неоснователни и даже смешни. Това са банални въпроси в и без това безкрайно досадната македонска политическа сцена, която тотално страда от липса на хубави идеи. Може би трябва да минат повече години, за да имаме безспорни доказателства, но и за момента по пътя на логиката можем да кажем, че ВМРО-ДПМНЕ е формирана от службите на Държавна сигурност в Македония. Така анти-сръбските и анти-югославските среди могат винаги да бъдат под контрол. Партията е силна, но никога не и се дава възможност да бъде на власт в ключови моменти – когато се прави приватизацията например, за да може старите управляващи да се стабилизират. Пълна власт ВМРО получи чак 1998 г. когато старите комунистически директори и функционери бяха вече мултимилионери и големи капиталисти – както виждам се е случило и в България.
Другата идея при създаването на тази партия беше да продължи фалшификацията на понятието Вътрешна македонска революционна организация. А сега, в момента ВМРО е една ултрасърбоманска партия. Според мен нейните лидери, включително Никола Груевски никога не са чели и няколко реда от историческа книга или статия. Това са технократи, които се занимават само с PR, с рейтинга си и говорят единствено това, което обикновения мързелив македонец иска да чуе.

- А как ще коментирате личността на Любчо Георгиевски, който се отцепи от ВМРО, после взе български паспорт и реши, че трябва да се оттегли от политиката и отново да стане писател?

- Любчо Георгиевски е един много интелигентен човек, който чудесно познава работите от нашата история, което може да се види от неговите статии. Но за жалост през 1998 г., когато получи властта, той продължи с криминалните деяния на предното правителство на СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония). Той не изпълни това, което беше обещавал 8 години и се показа като слабохарактерен човек. Самият Любчо забогатя много, а някои от най-приближените му бяха осъдени за злоупотреби с властта, или пък избягаха в чужбина – като Методи Смиленски в Австрия и Драган Даравелски в Сърбия. Мога да кажа от личен опит, че властта на Георгиевски беше тотално недемократична. Тогава аз бях журналист в правителствен вестник на ВМРО и знам как бяха поръчвани статии и как беше „защитавана“ каузата на партията в разрез с всякакъв морал. Аз не искам да имам нищо общо с подобни работи. Не може Георгиевски да се представя в България и по света като някаква демократична и антикомунистическа сила след като неговата власт беше чисто тоталитарна.

- Но много хора у нас имат симпатии към Георгиевски?

- Фактът, че все повече хора в България го харесват, защото е взел български паспорт, показва колко малко тук се познава македонската действителност. Любчо постави като лидер на ВМРО един сърбоман като Никола Груевски, защото мислеше, че ще може да ръководи партията в сянка. Но Груевич, както много хора в Македония го наричат, се показа много хитър и амбициозен и се измъкна от контрола на Любчо. Техният сблъсък не беше на някаква идеологическа основа, а чисто на лична. Трябва да се знае и че всички хора от ВМРО с някакви симпатии към България бяха свалени от властта след първата година от управлението на Георгиевски. Може би българският паспорт на Любчо е опит той да се предпази от съдебно преследване в Македония.

- И все пак, как виждате Македония след десет години?

- В момента Македония съществува като полупротекторат, явно има някакъв интерес от страна на САЩ за това. Най-силния фактор в момента са албанците, които в момента преживяват своя възрожденски процес. В това няма нищо лошо, но понякога той се проявява в шовинистки облик. Но и самата АСНОМ-ска Македония е дала доста поводи на албанците да имат такова отношение. Дори да имат някакви партийни различия, в името на националния идеал и крайната цел албанците винаги се обединяват. В момента страстите на албанците се удържат, докато Косово получи своята независимст. От друга страна славяните в Македония - били те българи, сърбомани македонисти или антични македонци са много разединени и не могат да окажат съпротива на албанците. А и предишния комунистически режим в Македония създаде такива навици у хората, че сега много искат да живеят от мързел и от некадърност. В Югославия хората бяха накарани да дойдат от селата в градовете, където да бъдат бюрократи или пазачи, където срещу никаква работа да получават заплата. Сега на тези хора не им е ясно, че вече не може да се живее по такъв начин. А други, богати хора като Латас ги манипулират по какъвто начин искат . Но за момента Македония живее от добрата воля на САЩ и на албанците – като един музей на Югославия и сърбоманския македонистки шовинизъм.

БЛАГОЙ ВЕЛИНОВ: МОЖЕ БИ НА НЯКОИ ИМ Е УДОБНО, МАКЕДОНСКАТА ПОЛИЦИЯ ДА Е СЛЯПА И ГЛУХА

2007-06-17T18:56:00.000+02:00

Роден съм в село Баня, Кочанско. Мойте родители, дедовци и прадедовци са българи. Прадядо ми е от град Котел. По професия съм машинен инженер, но навремето спортувах и бях добър спортист по лека атлетика в Република Македония.

Понастоящем живея в град Скопие.

- Г-н Велинов, имали ли сте някога проблеми на работното си място, заради това, че сте българин?

- Да, имал съм. Случваше се да ми казват, "ако си българин, оди си в Бугария. Тук е Македония, а в Македония българи няма!" Аз обаче им отговорях, че няма за какво да ме пращат в България, защото аз съм си в България. За мен, Македония е люлка на българщината. Трябва да се знае, че сигурно нямаше да бъда толкова запален български патриот, ако бях роден или израсъл в Старите предели на Отечеството.

- Какво стана на 13 януари 2007 година в Скопие? Вярно ли е, че македонската полиция бездействаше докато бият насред улицата македонски граждани?

- Аз бях един от организаторите на това събитие. Ние не очаквахме такова нещо-физически да ни нападнат. Очаквахме друго: както обикновенно да изкръшат плочата на Мара Бунева насреди Скопие. И както винаги, македонската полиция нищо да незнае. Така защото, човек да остане с убеждението, че може би на някои му е удобно, македонската полиция да е сляпа и глуха. Но да се върнем на това мерзко, антихуманно и нецивилизовано действие- нападението над мирни хора... Още в началото аз ги видях тези момчетии. Те бяха найстина маскирани предварително- с увити шалове и нахлузени шапки на главите. След това те започнаха в хор да крещят: "Смърт бугари", "Българи-татари", "Оваа йе Македония"и прочие простотии. А те, горките, дори не знаят какво е Македония! Те не познават изобщо нейната история, защото ако я знаеха- нямаше да са там маскирани, с камъни в ръцете и да посягат, и бият възрастни хора... Тогава трябваше македонската държава по-рязко да се противопостави на такива действия за да покаже ясно, че с такива мероприятия само се пречи по пътя на нейното европейско бъдеще.

- Имаше ли пострадали хора от това варварско нападение?

- Да. От хората дошли да се поклонят пред подвига на нашата геройня Мара Бунева, сериозно пострадаха трима души. Двама от тях са от Скопие-Мирослав Резински и Коле (чиято фамилия не си спомням).

Аз съм от 17 години член на ВМРО-ДПМНЕ и продължавам да бъда и сега, но ще призная разочарованието си, че за тези години независимост- нищо в главите на хората не се промени. Напротив-дори хората станаха по-злобни и жестоки.

- Как виждате бъдещето на Македония, г-н Велинов?

- Смятам, че Македония продължава да води заблудената политика още от времето на Кире Глигоров. Ужасявам се от мисълта, че за 10 и повече години в Македония нищо не се промени, а напротив-всичко върви към развала. Ето, вижте шиптарите какво направиха. И какво излиза накрая, че едни шиптари-мюсюлмани са ни по-близки, отколкото българите... Ето затова говоря. Лека-полека се превърнахме в страна на абсурда.

ПОКОЙНИЯТ ЛЮБЧО КОЦАРЕВ ОТ ОХРИД: "НЕ СЪМ ОЧАКВАЛ, ЧЕ СЪРБИЗМЪТ ЩЕ ПРЕЖИВЕЕ ТАКЪВ РЕНЕСАНС"

2007-06-17T17:15:00.000+02:00

Покойният Любчо Коцарев от Охрид: "Не съм очаквал, че сърбизмът ще доживее такъв ренесанс"

22 май 2006 г. Охрид, хотел "Коцарев "
Г-н Коцарев, Вие сте не само свидетел, но и пряк участник на промените в Р Македония след 1991 г. Как започнаха тези промени?
- След разпада на Югославия в обществото се ширеше едно съмнение, но и една надежда. Съмнение, че Киро Глигоров най-вероятно работи за Югославия, а надежда, че нещо ще се промени и, че не може всичко да си остане постарому. Бяхме убедени, че промените ще са възможни и ще се извършат от млади политици. Затова и застанахме зад Стоян Андов.
През 1991 г. се зароди и опозицията. На преден план излязоха хора като Любчо Георгиевски, академик Клюсев и много други учени и интелектуалци. Тук е мястото да кажа, че преди да се формира опозицията в Македония, се появи МААК /Македонска акция, бел. р./. Любчо Георгиевски най-напред беше в МААК.
МААК се учреди в края на 1988 и началото на 1989 г, със желанието да се запази държавата, под егидата на Югославия.
А кои хора влязоха в МААК?
- Гане Тодоровски, Владо Поповски и множество интелектуалци.
Там е и Любчо Георгиевски, както споменахте, нали?
- Беше, но после напусна. В заседанията на това сдружение идваха и много дисиденти. Те имаха доверие в хората, които подхванаха тази акция. Сред присъстващите можеха да се съзрат и Кольо Чашуле, и Кръсте Цървенковски, даже се очакваше да дойде и Киро Глигоров, но той не дойде.
Имате ли интересни спомени от това време?
- Разбира се, че имам. Спомням си например, че един ден при мен дойдоха Густав Влахов, който ме наричаше македонски патриот и Борис Денков от Щип. В ресторанта бях поставил три портрета. Единият на Гоце Делчев, в средата на Тито и третият на Никола Карев.
"Дигни снимката на Тито, ми рече Борис Денков - над другите две и сложи някой от АСНОМ.
Повиках един от келнерите и му наредих да дигне снимката на Тито, а за АСНОМ-ци, за негово успокоение му казах, че ще я сложа. "Мамицата ти - кресна той -знам душицата ти накъде бие!"
Друг случай. Седим с Кръсте Цървенковски и Густав Влахов и пием кафе, а те пак подхващат темата със снимките: "Сложи тези снимки при другите твои снимки, защото тримата нямат нищо общо помежду си.
След няколко дни идват отново. Двамата явно бяха дошли да решат проблема със снимките, които бях оставил да стоят така, както бяха след последното им идване. Само че този път ми казват: "Хвърли този боклук Тито. Мина неговото време. Ти си македонски националист."
Не реагирах на думите им и тогава стана Кръсте Цървенковски, качи се на един стол, свали портрета на Тито, подаде го на Влахов, а той на мен и така приключи одисеята със свалянето на портрета на Тито от Кръсте Цървенковски.
За Влахов зная, че е голям приятел с Вера Пирузе, жената на Петър Пирузе. По този повод си спомням, че един ден идва при мен Влахов и ми казва, че ще почерпи, защото Съюзът на борците взел решение да преместят костите на Петър Пирузе при заслужените граждани. Това са те АСНОМ-ците!
Кога беше формирано ВМРО -ДПМНЕ?
-През 1990 година.
Спомняте ли си, кои тогава влязоха в тази партия?
- Всички, които бяха недоволни от управлението на Тито и всички, които бяха за самостойна Македония. Още при самото формиране на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски обяви, че е за самостойна Македония. Тогава всички от основателите, за да успее новото формирование, даваха и душа, и сърце, както и материална подкрепа.
А кои бяха сред основателите му?
-Драган Богдановски основа ВМРО -ДПМНЕ в Берлин. Другите имена са: Любчо Георгиевски, Борис Змейковски, кум на Л. Георгиевски, Борис Стоименов, Доста Димовска и още много други македонски патриоти. Важно е да отбележа, че всички живеехме с голямата надежда, че ще успеем да се спасим от сръбския санджак.
По този начин ли се разцепи МААК?
- МААК се разцепи след изборите, а ВМРО -ДПМНЕ започна да работи за самостойна Македония. През есента на 1991 г. се проведе Референдумът, който успя, а на 15 януари 1992 г. България първа призна независимостта на Македония. След Референдума се започна подготовката за парламентарните избори с експертното правителство на Никола Клюсев. Това бяха първите свободни избори в Р Македония.
На 17 ноември 1991 г. беше приета новата Конституция. Албанците не приеха Конституцията и Референдума и на 11 и 12 януари 1992 г. те направиха собствен референдум за независима албанска държава под името "Илирида". И до днес все още съществува тази идея.
През 1994 г. бяха следващите парламентарни и президентски избори в страната. След първия тур Любчо Георгиевски заяви, че изборите са фалшифицирани, бойкотира изборите и по този начин подари властта на Бранко Цървенковски.
А Любиша Георгиевски, кандидатът за президент, на предизборен митинг в Струга каза, че ще "пусне албанците да почувстват свободата, но ако са против държавата, ще им подреже крилата". Това за мен си бяха нереалистични приказки и предвидих неговата загуба, което и стана.
Как се разви по-нататък ВМРО-ДПМНЕ след загубата на изборите от 1994 г.?
- След загубата на парламентарните избори ВМРО-ДПМНЕ стегна редиците си и на Кичев-ския конгрес през 1995 г. се взе решение за ревизия на езика и историята. Лошото беше, че Любчо Георгиевски по-късно беше заобиколен от непрофесионални и неподготвени съветници.
Ламбе Арнаудов например, водеше неправилна политика в Охрид и затова загубихме изборите през 1994 г., но през 1998 г. спечелихме изборната надпревара и дойдохме на власт.
През времето от 1998 до 2002 г. се случиха най-важните вътрешни и външни политически събития: Косовската криза, време рез което 350 000 албанци се астаниха на територията на Македония, но в Охрид по това време нямаше напрежение. Бизнесът работеше, имаше мобилизирани на "Попова шапка" и на "Белица", както и мобилизирани командоси, оито охраняваха кръстовищата и това беше всичко. Между македонци и албанци нямаше конфликти или обтегнати отношения. На 13 юни 1999 г. спряха бомбардировките и косоварите започнаха а се връщат в Косово.
Македония тогава беше стабилен съюзник на НАТО и на Запада. Симпатизантите на Любчо Георгиевски го подкрепяха за тази му позиция. Азмисля, че Любчо Георгиевски беше лоялен съюзник на САЩ и НАТО. До 2000 г. той твърдо стоеше зад тях.
Какво се случи по-късно, за да промени той своята позиция?
- През 2001 г. започна войната, но тук, в Охрид, тя не се усещаше. Работехме спокойно. Любчо Георгиевски беше на власт, но имаше една силна пропаганда срещу него. Обявяваха го за "бугараш" и това въздействаше на младите. Преди управлението на ВМРО-ДПМНЕ се случваше при моите пътувания до България да ме викат след връщането ми в полицията. Но по време на управлението на Любчо Георгиевски тази практика беше преустановена.
Сега отново се случва. И въпреки това, тя не дава никакъв резултат. Демокрацията наложи други норми и няма среда, в която да разцъфтява подобна политика.
По време на управлението на Георгиевски имаше по-голяма свобода и по-голям икономически подем в Македония. В Охрид беше направено шосето до плажната ивица "Св. Стефан". Възстанови се Самуиловата крепост, където през цялото време работиха около 300 работника. Възстанови се и църквата "Св. Климент" на Плаошник. Но Любчо Георгиевски остана индиферентен по отношение на икономическото и духовно общуване между България и Македония. Това е негативна страна в политиката му.
Сега по време на управлението на СДСМ и ДУИ има икономическа криза. Отново избуя ан-тибългаризмът. Третиране няма при отиването и връщането до и от България, но в замяна на това се засили сръбската струна.
Не съм очаквал, че след 55 години владеене и 15 години самостоятелна Македония сърбиз-мът ще доживее такъв ренесанс.
На 13 май 2001 година беше създадено широко коалиционно правителство. От състава на предишното бяха извадени Доста Димовска и Димитър Димитров. И от тогава сякаш везната наклони към Сърбия. И в това е вината на ВМРО, че не ревизира " югославската убавина".
Каква е оценката Ви за Охридското споразумение?
- Оценката ми за Охридското споразумение не е еднозначна. Войната не беше в полза на македонците, а на албанците. Не трябваше да се стига до война между нас. Причината са външни фактори.
За мен изходът е да се намери общ път, за да живеят заедно албанци и македонци.

Интервю на Зоя Андонова и Иван Николов, списание "България Македония": http://www.bulgariamakedonia.net/

НИКОЛА СТОЯНОВ ОТ ВОДЕН, ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ - В ГЪРЦИЯ УВОЛНЯВАТ ЗА БЪЛГАРСКО ИМЕ

2007-04-14T01:12:00.000+02:00

Той има съдбата на хиляди българи, останали в Егейска Македония след Балканската война от 1913 а. Тогава районите на градовете Костур, Лерин, Воден, Кукуш и др.са завладени от Гърция и започва асимилация, която не е секнала и до днес.
На 12 ноември т.г.екип на в. „Нощен Труд" посети град Воден, днес Едеса, и се срещна с гръцкия гражданин Николас Стоидис. Стоидис е председател на организацията „Български човешки права в Егейска Македония”, но не знае български и разговорът ни се провеждана английски.
Баща му се казвал Михаил Стоянов, родом е от Воден, а майка му Ленка е от Варна. Всички те са прекръстени с гръцка фамилия Стоидис.
През 1992 г. синът им дръзва да възстанови българското име на рода си-Стоянов. Оттогава животът му се преобръща с главата

Максим КАРАДЖОВ

- Как е името ви по паспорт?
- Николас Стоидис, опитах се да го променя на Стоянов, но гръцката държава ми отказа. Те казаха, че нямам право да го променям на Стоянов, защото не е гръцко име и в Гърция нямало нито един българин.
- А защо искате да сте Стоянов?
- Защото баща ми беше Стоянов. Името му е Михаил Стоянов и е роден тук, във Воден, през 1913 г. Майка ми е от Варна и се казва Пенка. Тя идва тук, във Воден, 16-годишна и се омъжва за баща ми. канската воина. Стоидис е понтийско име, нали знаете понтийците? Те са бегълци от Турция.
- И ходихте ли в съда?
- Отидох, през 1996 г. тук, във Воден, но ми отказаха и сега името ми си остава за съжаление Стоидис.
- Защо не говорите български език?
- Защото българският е забранен тук.
- А вашите родители не ви ли говореха на български?
Баща ми го говореше. Но аз ходех в гръцко училище и не научих езика. Знам около хиляда думи, разбирам при говорене отчасти, но не мога да говоря.
- Имахте ли проблеми за това, че искате да възстановите бащината си фамилия?
- Първият проблем е, че всеки, който признае тук, че е българин, веднага бива освобождаван от работа, уволняват го, става безработен. И аз съм пример за това. Работех като инженер за енергийна компания. Завършил съм Политехническия университет в Атина, специалност минно инженерство. Но светкавично бях освободен от работа още през 1992 г., защото казах, че не съм грък, а българин. Същото се случва и с много други хора. Но те не искат да говорят за това. Крият го, защото иначе остават без работа. Това се отнася до всички. Иначе никой не е арестуван или вкаран в затвора.
- Има ли и други уволнени като вас?
- Има такива хора, познавам ги почти всичките, те са много бедни хора, защото са без работа. Те не могат да заемат държавна служба. И много други проблеми имат.
Свещеникът Никодим Царкняс бе освободен от гръцката църква, защото призна, че не е грък. И много други хора, като г-н Сидиропулус. Той бе държавен служител, но светкавично бе освободен, защото основа македонската организация „Вино жито". Имената на всички са погърчени още от 1925 г. Моят приятел Димитър Илиевски се води Дамянидис, Георгиевски - Георгиадис, Атанасов е Атанасиадис, Петровски е Петридис... Друг проблем е постоянното наблюдение от страна на тайните служби. Гръцката тайна полиция е много силна в тази част на Македония. Хиляди са агентите на тайната полиция и вече знае, че сте тук. Може би утре ще ви проследят, но няма и да го знаете. Веднъж пет коли преследваха един човек и дойдоха дотук от ГКПП-Кулата и чакаха отвън.
- Международни организации за човешки права знаят ли за проблема ви?
- Хелзинки уоч има офиси в Атина. И бяха заинтересувани от моя случай и напра'виха доста изявления срещу гърците и също в Интернет и чрез други средства протестираха срещу тази забрана, но това не доведе до резултати.
- Сега какво правите, всеки ден?
- С приятели направихме много голям сайт в Интернет на гръцки, най-големия на Балканите, ще ви дам адреса да си го гледате в България. [1]
- Безработен тогава от какво живеете?
- Трудно е, но ми помагат. Сорос ми подари джип...
- Българските власти запознати ли са с вашия проблем?
- Осъществих някои контакти с български консули в Солун за национална подкрепа, но българското правителство явно отхвърли тази идея, защото те казаха: „Сега искаме да сме в Европейския съюз и няма да получим финансова подкрепа. Имаме нужда от
гръцка помощ."
- Вашите родители живи ли са?
- Починаха, нямам брат или сестра. Разведен съм, имам 20-годишна дъщеря, която живее с майка си тук.
- Тя знае ли, че баща й е българин?
- Тя казва, че е скопска македонка.
- Имате ли роднини във Варна?
- Три пъти съм бил във Варна, имам далечен братовчед, посетих го преди около пет години, защото майка ми е родена там.

[1] - Виж: www.geocities.com/bulgarmak

Публикувано във вестник "Труд" на 8 декември 2004 г. Стр. 31

ЛАЗАР ЧУЛЕВ - МАКЕДОНИЯ НЯМА НИКАКВО БЪДЕЩЕ БЕЗ БЪЛГАРИЯ!

2007-04-14T01:07:00.000+02:00

От Николай Божков

- Г-н Чулев, какво е отношението на властите в Македония към българите в момента?
- Терор няма, както беше преди. Последната проява срещу нас бе на 13 януари тази година на надгробната плоча на Мара Бунева, където бяха бити членове на ВМРО-Вардар.Това доказва че сръбско-комунистическият елит с последни сили се бори да запази македонизма в Македония.Това не може да го наречем терор като на времето, защото 30 000 македонски българи са получили българско гражданство, а още 100 000 очакват такова.Хората в Македония осъзнават че с влизането на България в ЕС, без нея нямат никакво бъдеще. Нека Европейският съюз да каже коя е Македония, кои са македонците и кой измисли македонизма.Дошло е времето българите в Македония да се почустват поне малко европейци.
- Според вас как е възможно да стане това.На практика възможно ли е обединение на България и Македония. Тази теза стана популярна напоследък?
- Необходима е една държавна политика - стратегия на София, съчетана с малко строгост към Скопие. Скопие ще приеме няма накъде да върви. В момента населението на Македония е 2 000 000. Около 1 250 000 българи живеят в Македония, но не са се осъзнали какви са. Нещата, които се случват в Македония в момента клонят към Европейския съюз, клонят към София. Моментът е почти готов, само трябва една добра стратегия на София да го направи. Колко македонски българи завършиха в България, колко от тях получиха гражданство, колко македонци се върнаха към българските си корени?Някои ще кажат, че това са икономически причини, но това не е точно. Ето аз имам приятели, които през 2001г. са получили българско гражданство, но не са заминали за Европа. Хората в Македония си говорят - кое е бъдещето на Македония и отговорът е съюзът и общата държава с българите.
- Очаквате ли сериозно противодействие за това?
- Македония е една територия, това е една измислена нация, която никога не е съществувала, няма и да съществува. Македонизмът е една интересна проява, рожба на Коминтерна. Поколения в бивша Югославия учеха, че са югославяни.Когато Югославия се разпадна, сръбските мислители бързо реагираха, за съжаление - българските не. Тогава се появи теорията за античните македонци, населението се заблуди с една малка дума - "че са антични". Тогава София не реагира.
- Не смятате ли, че многото проблеми на България попречиха за това?
- Аз ги знам проблемите, но винаги има проблеми. Сърбите също имат проблеми - изгубиха всички територии и днес за Македония дават по милион долара за пропаганда. Македонските радиа и телевизии са обсипани от сръбска пропаганда.Можете да дойде в София и да слушате македонска песен. В Скопие ще слушате само сръбско.
- Виждате ли български политици, съответно политически сили, които да се ангажират с обединението на България и Македония. В какъв интервал от време е възможно да стане това обединение?
- Нека да видим, кой ще дойде на власт в България, пък тогава ше видим как ще вървят нещата. Смятам че в момента само ВМРО и ГЕРБ са политическите сили, които имат най голяма сила и влияние по този въпрос.Освен тях не изключвам и другите десни, а защо не и леви, защото те вече не са комунисти, а социалисти. Не трябва повече да чакаме да минат 100 години.

http://news.ibox.bg/interview/id_275867177