Любчо Куртелов: България трябва повече да прощава на Македония

Любчо Куртелов е създател и председател на сдружението на българите в Охрид “Хоризонти”. По професия е книжар, има книжарницата в центъра на Охрид. Прадядо му Стефан Куртелов е водач на охридските въстаници в Илинденското въстание през 1903 година и загива в прочутата битка при Рашанец. От няколко години Любчо Куртелов е български гражданин. Участвал е в редица научни експедиции, посветени на проучване на българското културно-историческо наследство в Македония.

- Г-н Куртелов, в България все по-често се говори за нова политика към българите в чужбина. Как изглеждат нещата погледнати от Македония?

- Обикновеният българин не достатъчно познава националните проблеми, проблемите на българската история. Държавните мъже трябва да бъдат убедени, че си струва да се отварят вестници, телевизии, където да се чува българското мислене. Нека се чува гласът на македонските българи, на българите в Западните покрайнини.

- Дали обаче трябва да очакваме инициативата да тръгва все от държавата? Ако се вгледаме в историята, ще видим, че примерно ВМРО се саморганизира за всичко, много малък е делът на българската държава.

- Вижте, държавата може да строи училища в Украйна, в Бесарабия, може би и в Западните покайнини, където българите са признато малцинство. В Македония обаче не можем да говорим за отделни български училища и църкви, така ще си вкараме автогол. Не можем и да искаме да се признае българското малцинство, за мен това е абсурд. По-скоро проблемът е, че има твърде много неосъзнати и индоктринирани българи. Активността трябва да бъде към осъзнаването на тези хора. Това е много дълъг и тежък процес. На първо място трябва да се осъзнае, че е процес, не може да се реши с декрет. Трябва различни сегменти да работят в рази насока, и един от най-важните сегменти е българската държава. Но както казвате, това не трябва да е единствения сегмент. Ние вътре в Македония също трябва да работим, да опознаваме хората. Споменахте ВМРО. Днес обстановката е много по-различна от тази през 1903 г.
- Тогава българската идентичност е много по-разпространена.

- Да, тогава хората нямат дилеми около националната си принадлежност. Всички се борят за свобода на българите в Македония. Днес не е така. Хората се смятат за македонци и това трябва да се има предвид. Какво трябва да се прави? От македонското правителство не може да се очаква нищо, те са неприятелски настроени към България. Тяхната политика се базира на антибългарска основа. Доктори на науките, политици, всякакви функционери и началници, са изградили кариерата си на антибългарска основа. Не можеш да очакваш днес от тях някаква трансформация. С други думи, субектът който трябва да помага, директно и индиректно, е българската държава. Както споменах, могат да се издават вестници, да се направи телевизия. Много важно е и да се увеличи икономическия обмен. Българските бизнесмени може да бъдат стимулирани да инвестират в Македония. Гръцкият капитал малко по малко се изтегля от Македония заради политическите спорове. Този вакуум може да се запълни от българските бизнесмени, но те също се нуждаят от някаква форма на „просветляване“. Хем да търсят икономическия интерес, но и просветителската роля. Когато българска фирма наеме 1000 македонци, те ще знаят, че вадят хляба си от България. Тогава те няма да псуват България, а ще имат едно по-нормално отношение. Да не забравяме също Коридор N8, жп линията София-Скопие. Това са много важни неща, но те трябва да се решат на държавно ниво.

- Често тук, вместо да съсредоточим лобирането си към такива проекти, предпочитаме да говорим националистически и на едро. Дали това е продуктивно?

- Тук вече всеки човек си има своето мислене. Знаете мъдростта на Дън Сяо Пин, че най-красива е градината си хиляда вида цветя. Трябва да се работи чрез медиите за просветлението на обикновения българин. Защото македонският национализъм е фалшив, той е дърво без корен. Всъщност е имал български корен, който е бил пресечен и сега се търсят други – Александър Македонски и т.н. Българският национализъм обаче не трябва да е радикален спрямо Македония да се конфронтира с македонския национализъм. Това е грешка. За мен България и Македония са като майка и дъщеря. Дъщерята е „грешник“, съдейки от антибългарската държавна политика на Македония. Но когато дъщерята сгреши и бащата и заключи портата, майката и отваря прозореца. Това го е казал народът. Ние сме много „грешни“, но не трябва и България да прави грешката да се конфронтира с Македония. Слави Трифонов да разправя вицове за македонците. Така той обижда всички в Македония, включително и мене и другите, които се чувстваме като българи. Така само се обиждаме едни други и няма конструктивен разговор, няма общи решения.

- Ако съдим по медиите, преобладават точно тези обиди, за които говорите.

- Има хора в България, които искат за свои лични облаги, било то политически, финансови или маркетингови, да говорят срещу македонския национализъм. Това не е продуктивно. Говорил съм с много политици, посланици. Всички казват, че вече е време за по-твърда политика. А според мен трябва България повече да прощава. Тя трябва да търси съюзник в Македония, въпреки че Македония не е пробългарски ориентирана. Чисто георграфски като погледнете на картата, България, Македония и Албания са един естествен съюзник. Глупавите вицове за сметка на македонците не помагат за постигането на тази стратегическа цел. За това аз не се припознавам в национализма. Не искам да давам оценка за българските партии, но аз не се виждам в противопоставянето срещу турци, цигани и евреи. Българският национализъм трябва да е конструктувен и интегративен.

- За жалост за момента не е. За това много от хората, които не удобряват съвременния българския национализъм, не се чувстват съпричастни и към македонската тема. Изглежда кресливите националисти окупират темата и отблъскват тези, които наистина могат да помогнат.

- Вижте, ние живеем в 21 в. България също е в 21 в. Тя не е извън времето. Сега не сме в 1912 г., когато 16-годишни момчета са лъжели, че са пълнолетни, за да се запишат като доброволци във войската и да се борят за свободата на Македония. Днес времената са по-материалистични. Потребителската психология е доминантна. Патриотичните проблеми остават на втори или трети план за повечето хора. Но това не значи, че не трябва да се работи.

- Ако се върнем на държавната политика, трябва да кажем, че въпреки заявената „патриотична“ линия на предното правителство, за гражданство се чакаше изключително дълго.

- Да, това е един от най-конкретните и болезнени проблеми. Казах, че живеем в материално време. Вулгарно казано, трябва да подхождаме към Македония не само със сърцето, а и с корема. Ще подсетим някои хора в Македония, че са българи, ако те намерят и интерес в това. Може да звучи грубо, но е точно. Когато един човек има син или дъщеря студент в София, той винаги ще бъде с по-специално чувство към страната, където е детето му. България може така да привлича македонците – със стипендии, с лесно издаване на документи. Но държавата е инертна организация и нещата трудно се променят.

- А има ли все още някакъв престиж българското образование, за да кара македонските студенти да идват тук?

- Да, до преди две години имаше голямо желание. Конкурираха се по пет човека за едно място в български университет. Но сега има една нова политика на нашето правителство да отваря университети във всяко село и покрай това намаля и потока към българските университети.

- Тук често се чува, че български университети могат да направят филиали в Македония? Дали това е добра практика според вас?

- Преди време направих една подписка, над 200 човека се подписаха да има клон на Нов български университет в Охрид. За жалост това изглежда не се е сторило интересно на управата на университета и нищо не се случи. Македонските студенти така или иначе идват в България. Ще бъде крачка напред, ако и българските университети отидат в Македония. Аз имам желание и да направим читалище в Охрид. За начало в моята книжарница отворих място за около 300 български книги, от всякакъв жанр, които могат да се вземат от охридчани като от библиотека. Вече има добър интерес към тази възможност, хората вземат книги, четат. Но желанието ми за истинско българско читалище остава. 100 квадратни метра да са, това ще е едно неофициално посолство на България, кътче българска земя. Ще се събираме там, ще има книги, филми, ще каним танцови състави, писатели, поети, художници. Да помага Господ, ще го направим.

Интервю на Петър Добрев

Любомир Методиевски: Интересът в Македония за получаване на българско гражданство е голям

Любомир Методиевски: Интересът в Македония за получаване на българско гражданство е голям

Интервю с председателя на Сдружението на българите в Македония Любомир Методиевски

Източник: Агенция "Фокус"

Фокус: Добър ден, г-н Методиевски.

Л. Методиевски: Здравейте.

Фокус: Как бихте коментирали написаното във вестник “Време”, че Сдружението на българите в Македония посредничи за получаване на българско гражданство?

Л. Методиевски: Написаното е погрешно. Има и верни неща, но по-голяма част от твърденията не са верни. Това е грешка на журналистката, която го е написала. Сдружението на българите в Македония не посредничи, а помага при издаването на български паспорти. Посредничество и помагане не е едно и също. Ние помагаме за получаване на българско гражданство.

Фокус: Какво ще рече помагате при издаването на български паспорти. Какво включва тази помощ?

Л. Методиевски: Хората не знаят какви документи са им необходими и как да ги попълнят. Ние им помагаме да попълнят документите. Имаме наши хора, студенти в България, те ги посрещат и им казват къде трябва да подадат молбите за българско гражданство.

Фокус: Вестник “Време” твърди, че през последните три години 80 000 македонски граждани са поискали български паспорти. Тази бройка вярна ли е?

Л. Методиевски: Може би са 450 000. Тази информация я знаем, но не я съобщаваме. Данните, с които разполага дружеството, не трябва да стават публични. Има голям интерес за получаване на българско гражданство. Но не искаме да посочваме бройки.

Фокус: Вестник “Време” пише, че македонски депутати и бизнесмени искат да стават български граждани. Вестникът посочва и имена. Вярна ли е тази информация?

Л. Методиевски: Ние не познаваме тези хора. Информацията, с която разполага сдружението не трябва да става публична. Какво е странно, че искат българско гражданство. Ако искат германско, американско, тогава няма нищо страшно.

Фокус: С каква друга дейност се занимава Сдружението на българите в Македония?

Л. Методиевски: Нашата дейност е легална и недоходоносна. Ние сме регистрирани и Агенцията за българите в чужбина е информирана за нас.

Сдружението помага при записване на македонски студенти във висшите учебни заведения в България...

Фокус: По какъв начин помагате при записването на студенти в България?

Л. Методиевски: Чрез министерството на образованието. Ние даваме стипендии за студенти в първи курс. И миналата и тази година бяха отпуснати по две стипендии.